Размислите ми по повод изложбата „Плакатите на Марин Маринов”, известен пазарджишки художник, са през погледа на архивист с дългогодишен стаж. За мен като архивист показаните плакати са активни участници и свидетели на обществения и културен живот в Пазарджик и окръга от 1965 до 2008 г. Освен форма на изкуство, те разкриват исторически сведения и визуализират архивите. Чрез изразните средства на приложната графика художникът хроникира едни от най-значимите културни и обществени събития. Многобройна група плакати разкрива творчески принадлежността му към дейността на пазарджишкия драматичен и куклен театър. Най-ранният от тях - „Страхил страшен хайдутин” (1968 г.) е по сценарий на обичания от поколения пазарджичани театрал Николай Филипов, дарил своя богат архив за поколенията. Следват емблематични за съвременниците и историята на театъра ни пиеси като «Свекърва», «Еленово царство», «Боряна», «Службогонци», «Татуирани души», «Шинел» и други. Всички те са богата илюстрация към архивните документи за постиженията на ДКТ «Константин Величков» - Пазарджик до 2005 г. В последните години тече дискусия от кога се провеждат международни театрални фестивали в града ни. Плакатът «II международен фестивал - Есенни театрални срещи - 2002 г.” дава категоричен отговор и в този смисъл е и исторически документ.
Значителна част плакати проследяват традиционните за Пазарджик “Зимни музикални вечери” и са поредно доказателство за любовта на поколения пазарджичани към музиката. Замисълът за този музикален формат е на композитора Иван Спасов и се ражда през 1977 г. Най-ранният плакат на Марин Маринов е от 1980 г. За да продължи през годините 1982, 1988, 1992, 1998, 2005.
Художникът допълва нашата културна история с плакати за различни по съдържание и жанр изложби и събития: “Студентско творчество” (1967 г.), “Димитровградски дни на поезията – май 74”, “I окръжна младежка изложба – Пазарджик” (1975 г.), “Изложба на съветската книга” (1975 г.), “IV национална филателна изложба в Пазарджик (1980 г.), “Окръжен фолклорен събор. Батак 84”, “100 г. от рождението на Георги Машев” – художествена и документална изложба, “Новопостъпили дарения в музеите на Пазарджишки окръг” (1987 г.), “Някога в Пазарджик” (1989 г.), “45 г. куклен театър в Пазарджик” (1996 г.), “90 години Исторически музей – Пазарджик” (2001 г.) ... Една пъстра палитра от събития разкрива стремеж и желание за новаторство при творците за стойностно културно-историческо възпитание на поколенията през този период.
Драги читатели, вие, които сте свидетели на политическите събития след 10 ноември 1989 г. и емоциите ни тогава, помните ли изложбата на Тодор Цонев “От тоталитаризъм към демокрация” от 1990 г.? Тази национална изложба, изразител на голяма част от народните настроения и чувства в онези години, гостува и в Пазарджик. Тя се превърна в историческо доказателство на прехода от онези години.
Общественият живот в моя град е документиран чрез поредицата от плакати за Празника на Пазарджик в годините 1992, 1993, 1996 .... 2008. Те са връзката с една традиция, възникнала през далечната 1930 г. която продължава и днес. За да напомняме, че празникът е възникнал в памет и почит към големия син на България и Пазарджик Константин Величков!
Сред плакатите в изложбата е представен и първият, отпечатан през 1965 г. Той е за изложбата - “Техническо творчество и майсторство на младежите от Пазарджишки окръг”, организирана в Културния дом на профсъюзите. Една традиция за възпитание, продължила дълги години. Присъстват и други, по-малобройна група плакати, но силни символи на една отминала епоха – “1 май 1988 г.”, “Цигари Булгартабак лукс”, “Щафетни обиколки на Пазарджик” (1983)...
И още, и още....
Поздравявам колегите от ХГ „Станислав Доспевски” за организираната изложба и художника Марин Маринов, дарил творбите си. С идея - предложение за организиране на художествено-документална изложба по някоя от темите. Според мен ще се получи интересна симбиоза между архивните документи и художествения поглед към нашата регионална история.
Мариана Керезовагл. експерт в Държавен архив - Пазарджик 
