Лято е - горещо пазарджишко лято. В ранния следобед улиците са опустели и само тук-там някоя по-смела баба с шарено чадърче бърза да се скрие под „дебелите” сенки на палмите (те пак са тук!) или немирни дечурлига, оставили за час-два компютрите, търчат по горещите улици и вдигат врява до небето ... Но вечер градът оживява. Слънцето усмирява огъня си и гражданите изпълват многобройните ресторанти и кафенета по центъра. Някои бистрят политиката, други споделят туй-онуй - за началника, за колегите, за неистинските приятели, за кмета, за това какво ще продаде този път Общинският съвет, кой накъде ще поеме през уикенда и кой тук ще си остане. Други, пък, отварят компютрите и потъват в мълчание.

Но, иначе, през тази година, на цялото ни нямане, от едно нещо имахме по много - протести. И ме питат приятели: Ти защо не пишеш за протестите? Всички пишат! Ами, сигурно затова, защото всички пишат. Аз какво повече да кажа?! Може би само това, че горещо ги подкрепям! И като гледам, всички ги подкрепят. Много хубави били тия протести, много симпатични, много справедливи. Нещо ... голяма взаимна „любов” се получи. Затова съм малко скептична. Че след онези, зимните протести, които свалиха Бойко Борисов,
платихме ли си големите сметки за ток - платихме ги.
Някое ЕРП да са го разжалвали - не са. Цената на електроенергията да се е променила - не е. Олигарсите да са се продънили вдън земя - не са. Изборният кодекс да са го пренаписали -  не са. Мутрите да са паднали от власт - хич дори! Държавна сигурност да е отишла в историята - по-силна е от всякога! А нали тези работи ни ги обещаха?! Да, ама станаха други работи. Иван Костов сдаде властта. Жалко, беше ярка личност. И с него десните напълно изчезнаха от хоризонта. На мен лично най ми е мъчно за Мартинчо - ей, така се палеше това момче, така се хвърляше в огъня, ама ... отиде и той в историята. Виж, за Янето се зарадвах, че вече няма да го гледам, ама, явно съм прибързала. Той пак е тук! Човекът с папките е без-смър-тен! И за Меглена се радвам, че поизчезна! Ще кажете, защо - умна, образована, дясна!

Точно затова, защото излъга, че е дясна.
И заради онези сини протести, дето ги приши на партията си. На всичкото отгоре извади на предна позиция отцепници и политически номади. Аз може да не съм най-честният човек на света, ама мразя предателите. И за Веждито се надявах, че вече няма да го гледам и слушам по телевизията, ама ... Може да е голям скулптор, но като министър беше направо смешен. Той Борисов все такива си ги избираше - по свой образ и подобие. Е, с някои изключения. За него, обаче, не ми е мъчно, защото той (естествено) няма да изчезне от хоризонта. Нали каза, че нямало какво друго да прави, затова тука щял да си седи -  в политиката. Не го разбирам този човек! На тези години да няма какво да правиш с живота си! Нали си има парички. Да тръгва да ги харчи. Ако няма идеи как - ще му кажем. Ехеееее! Как ще се развихрим само! Но виж, за Цецка се радвам, че вече няма ни смразява от високата трибуна - с тази визия, еле биография - ляво, дясно, център! Да си призная, за нея понякога си мислех, че е извънземна.
Но, няма лошо. Не е обидно, даже.
Но за Доган съжалявам. Непостижим! С малко приказки и с онази ехидна усмичица ги правеше разногледи всичките! Ама и на него му дойде времето. Намери си майстора! Е, сега е зад кулисите и пак дърпа конците, ама поне не му гледаме физиономията.

Но иначе, ние тук (в Пазарджик) сме си екстра. По цял ден сме си на работа (в Пазарджик безработица почти няма). Вечер, пък, или бързаме да гледаме новините (протестите), или отиваме на Острова - любимият парк на всички пазарджиклии - млади, стари, средни, любители на спорта, на културата, на халтурата, на животните, на розите, на кафето, на мезето и т.н. Какво ли няма там - Пейка, Зоопарк, Динозаври, заведения, произведения на изкуството (и подобни), катерушки, чешмички, спортни и надуваеми съоръжения ... Яба-даба-дууууууу! Дори природа има. Все още! И народ, народ ... Ами то къде другаде да отидат хората? По европеише центрум такава жега настана, такъв мор, че да има как да го прехвръкнеш, камо ли да се разхождаш по него и и да му се радваш. То пък излезе, че отговорните общинари май доста са поспестили от паричките за новата визия. От качеството, де. Макар че това не изненада никого.
То се вижда и с просто око.
Но най-интересното, което се чу, е, че имало още бая такива центрове като нашия. Все с европейски пари направени. Май едно проектче доста общински администрации е пообиколило. Като едно време при Бай Тошо площадите от мрамор - еднакви - под индиго. Нищо ново под слънцето! Всъщност, има и ново. Каналът щял да става арт-пространство. Може и да не ви се вярва, но най-после дойде моментът скептичното ми (дилетантско) перо да зарадва на нещо! Видно е, че зад тази идея стои някой, доста пообиколил света, с усет и разбиране за градска среда. Поне до момента нещата, които се случват там, са интересни и приятни като визия. Но ... ще видим! Да не стане като с Острова.

Колко пъти вече се зарича любимият ни кмет, че край!

няма вече да го пълни с какво ли не, ама ...
Сети се за още нещо и хайдеееее - новина. Аз, иначе, съм човек с въображение, но наистина не мога да се сетя какво още може да се чучне там! Но предусещам някак, че този път ще е нещо космическо - е, не чак космодрум, но да речем летище за извънземни (ако дойдат) ... Или венециански гондоли по Канала. Тук имам идея, която немедленно ще споделя. Може да се наемат братя (и сестри) роми да свирят и пеят на влюбените, които ще се разхождат с красивото возило. Хем ще вкараме малко екзотика в туристическия профил на града, хем ще намалим безработицата. Абе, щури идеи от мен, колкото искаш.

И да не пропусна най-важното! Честито, скъпи съграждани!
Продадохме и Банята, и Борсата! Хаирлия да е!
Според мен, по този повод трябваше да се организират всенародни тържества с фойерверки. Откога го чакаме туй чудо?! Сега наред са Плажа и Новата автогара. Само да не стане като Новата библиотека. И тук е моментът да си призная, че разбрах (най-после) защо досега не съм долюбвала видния ни градоначалник. Заради нещо съвсем простичко - той обича новите неща, аз - старите. Аз бих запазила всяка стара къща и всяко кътче от този град, което пази спомен от атмосферата на Стария Пазарджик, а той би го срутил до земята и би го изградил отново по свой вкус и подобие. И по подобие на много други такива (също като европеише центрум). И тук, уважаеми съграждани, всеки от вас с право би казал: Ами, стани кмет, бе госпожо, и си съхранявай, каквото си искаш! Така си е! И понеже няма да ставам кмет (най-много баба да стана в близките 10-тина години), а и е много по-лесно да си харесваш кмета (и да му го казваш всеки ден),

вече ще гледам да си го харесвам. О-бе-ща-вам!
Но това не значи, че отвреме-навреме няма да казвам някои работи - къде на сериозно, къде на майтап! Защото, трябва да си признаем, че кметът ни е Закон и Бетон! От-вся-къ-де. Каквото каже, става! И затова опонентите му (доколкото още ги има) се топят като ланшен сняг. А всеки, дръзнал да изрече или да попита нещо по-така, веднага бива поразяван като мълния от Великата Кметска Ирония. Някакви си там нещастници не искали градът ни да се променя - разбирай, жалки, злобни, завистливи (и грозни) провинциалисти. Е, та все аз ли ще съм в групата на завистливите и грозните! Той човекът човешки си е такъв, какъвто си е. Вари го, печи го, или си остава селянинът с колелото, или гражданинът с бомбето. Зависи от кой вид сме повечето гласоподаватели? ... Е, видя се!

И накрая, пак да се върна на протестите, ама този път и мъничко ще се ядосам. Та питам аз! Защо не протестираме, когато тия, на които плащаме заплатите, се държат с нас като с натрапници. Когато харчат парите ни за щуротии и ни казват, че няма пари за детски градини, училища и библиотеки. Когато ни третират като дебили, които не могат да отличат инвестиция от кражба! Когато децата ни бягат по света, а ние, вместо да плачем,  се радваме, че се спасяват от държавата на шизофрениците ... Защото живеем в такава държава.
Не знаем кой е  добър и кой - лош! Кой е честен и кой - крадец!
Кой е професионален политик  и кой - аматьор, срещнат някъде по пътищата! Кой е управник, загрижен за народа си и кой - крадлив последовател на Макиавели. Кой е ляв и кой - десен! Кой - луд за връзване и кой - нормален! Кой казва истината и кой лъже, дори, когато призовава Господ. И защо като дойде време за избори, не се понапънем да научим нещичко за „нашия си” кандидат. Да прочетем биографията му, да разберем на кого служи, има ли достойнство, или е готов на всичко за малко парици, почтен човек ли е, или лицемерен далавераджия, професионалист ли е, или поредното парвеню, което драпа за власт.

Че то на нас все  някой ни е виновен, че живеем така.
Мълчим, когато ни хокат и унижават, псуваме и проклинаме, но само пред тъщата и телевизора и чакаме следващите избори! Та да им видим сметката (на онези) или поредната им издънка, та да се вдигнем и да протестираме - единия път оскърбените, другия път - унижените ...

Но, иначе, много  им се радвам на протестите! Много. Всяка  вече ги гледам по телевизията. И покрай тях разбрах, че онази, западната демокрация, която вече 20 години я чакаме да ни споходи, са я изградили не политиците, а гражданите. Но, за разлика от нас, те се борят за нея всеки ден. Всеки Божи ден!
Всеки по своята пътечка!

 


Мариана Бойрикова


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините