Но докато ние, жените, наблягаме на по-лекички теми, като гениалните ни деца, невъзможния ни съпруг, ужасната съседка, приятелката-предателка, клюкарите от входа и т.н. и само отвреме-навреме пресяваме политиката, колкото да отбележим сексапила на някой политик  или тоталната му липса (на сексапила, де), то при силния пол нещата са по-различни. (Когато не коментира жените), силният пол се впуска да обсъжда важните теми на деня и съответно да се произнася, превъзнася, псува, заключава и най-вече прогнозира. И всичко това обилно полято с руйно винце, люта ракийка, Schopsalat, мезенца, кюфтенца и други съсредоточаващи в темата интериори.

Но ако от това говорене не произлиза нищо чак дотолкова важно,

освен някоя разправия или вдигане на кръвното, то в политиката и управлението е друго. Там всяка дума е хвърлен камък! Може и дупка да направи. Но нашите уважаеми политици много не мислят затова? Говорят ли, говорят. И не се сещат, че думите са продължение на мисълта, както обичаше да казва уважаемата лейди Маргарет Тачър.
Ето и някои „съкровени” мисли на нашия политически елит (вече бивш или още на власт), които се откроиха в последните месеци. Например, бившият вицепремиер Цветанов, посещавайки с. Бисер, за да открие там новопостроените къщички след голямото наводнение, взе да се тюхка, че още не били открити виновниците за трагедията. Как можело?!

Много странна, да не кажа и леко срамна позиция.

Вместо хората него да питат, той сам се пита и си отговоря - сиреч, той какво общо има с тая работа?! Бойко Борисов, пък, (коментирайки скандала „Буда”) обясни колко лесно в тази държава можело някой да бъде омаскарен. И каза на журналистите, че ако искал, можел да разпореди на службите да образуват и на тях подобни дела. Ей, тръпки да те побият! Страшно нещо е властта! Казваш - правиш! Всъщност, не би ли трябвало точно първият човек в държавата с нокти и зъби да брани обратната теза - че това никога и при никакви обстоятелства не може да се случи в демократичната правова държава. Иначе защо ни е тя? Ама каза го човекът.

Сигурно не го е мислел. Какво ли ти разбира Маргарет Тачър!?

Или пък бившият министър на културата -  като го слушахме, не знаехме да се смеем ли, или да плачем. Та той, също така между другото, отвреме навреме споделяше, че бил прекрасен художник и много добър човек. Толкова скромност в една само личност!  - направо разтърсващо. Но може и да е прав! Нито разбирам от изкуство, нито съм в кръга на най-приближените му хора. Едно нещо, обаче, знам със сигурност. Не се гордеех с този наш управник. Не може един министър да предизвиква смях с думите си, включително като непрекъснато публично (и доста комично) се самооценява!

Елитът трябва да ни респектират! Смешките са за комиците.

Да не пропуснем и всенародния „любимец” Ахмед Доган. Ей, този човек за мен винаги е бил загадка - направо енигма! Каже нещо мъглявко и безмислено на пръв поглед. И като почнат едни коментари - свят да ти се завие. Откриват толкова дълбок смисъл в думите му, че направо се депресирам. Може ли да съм толкова тъпа! Винаги след тези „култови” фрази на г-н Доган се сещам за един гватемалски писател - Аугусту Монтеросо, прочут с оригиналните си микроразкази. Те се състоят само от по няколко думи или няколко реда. Ето, например, как звучи разказът му „Динозавърът”(актуална тема за Пазарджик).

„Когато той се събуди, динозавърът беше още там.”

Не ме питайте кой се е събудил, какъв е тоя динозавър, какво са си говорили и кой кого изял накрая. Ще трябва да ви разказвам три дни и три нощи. Това е то задявката! Аз ти казвам „а”, а ти, ако искаш, продължи  до края - трябва ти само въображение и някой, който да те слуша (чете). Така и г-н Доган ... Вече взе да ми липсва.
И нашият любим кмет и той! Винаги на коня! Все за нещо го спрягат и той все ги опровергава. Съществува един модел в ПР-а, който, обаче, не е за всеки (висш пилотаж). Механизмът му е следният. Представете се едно по-голямко предприятие с един доста амбициозен шеф, който знае

колко е важно да се държи фирменото мнение под контрол.

Затова намира човека, който във въпросния ПР-модел се наричат „лидер на мнение” (по нашите земи  - „онази клюкарка Петрова”) и го прави свой приближен. Така не само разбира какво се върши и говори във фирмата, но и го използва за разпространяване слухове. И после също така „достойно” ги опровергава ... Но това се отнася само за фирмите. Изобщо не важи за кметовете и обществения живот.
Нашият славен пазарджишки градоначалник сигурно с две-три неща ще го запомним (освен че много направи), преди да стане министър, евродепутат, министър-председател или председател на ЕС! Напълно сериозна съм.

Аз, например, ще го запомня с Банята и гневния му нрав.
(И с перфектната му визия, разбира се!)

Добре че е млад, спортува и не си позволява нито един излишен килограм. Така поне няма да вдига кръвно. Ето, преди време, и с новия директор на театъра се ядоса. Той им казва на ония горе в министерството, ей този го искам аз, а те - друг избират. Защото си е съвсем друго, когато конкурсчето е на местно ниво. Ама, имало било комисии, критерии, препитвания, концепции и други глупости. Хайде, моля ви се! Видяхме ги!
И Банята! Ех, тази Баня! Книга вече може да се напише на тази тема. И да се нарече, например, „Монолози на Банята”! Че тя, бедната, направо изкука в очакване на незавидната си участ! Как пък не се отрони и думата Библиотека от златната кметска уста. Но, има време. До 2020-30 г. има много време. Дори да съм на небето,

все ще хвърлям по едно оченце надолу
и ще чакам чудото да се случи.

И накрая да завършим с нещо по-духовно - един известен митрополит, покрай който честичко никнат скандали. Някога Исус влязъл в Йерусалим с магаре. Но днес висшите ни духовници се возят на лъскави автомобили, придружават ги свити, имат си охрана, дават интервюта, носят лъскави часовници. Е, не всички! Та, за „Ролекса”! Успя да разкаже пред медиите, светиня му, как се изкушил и как преодолял изкушението. „По-добре в Рая без часовник, отколкото в Ада - с часовник” - мъдро заключи важният отец, дарявайки „Ролекса” СИ на църквата. Ама откъде го има, защо досега го е носил, онова време счита ли се за грях или автоматично се опрощава - не разбрахме. То, аз откога ви разправям, че най-ценните лица във всяка „свита” са онези, които казват на началниците си истината - нелицеприятната истина. Каквото и да им струва това. Някога кралете са имали шутове,

които заради острия си език отнасяли по някой шамар.

Ама, това им е била работата! А днес - няма. Нито шутове, нито луди за връзване? Очевидно, не се е намерил никой в духовното приближение на важния отец, който поне на ушенце да му каже, че не може да пристигаш с кола, каквато миряните само на картинка са виждали и да носиш часовник, чиято цена може да докара до умопомрачение обикновеният човечец, дето ще влезе в църквата, за да чуе словата ти и същевременно да проповядаш въздържание, благочестие и смирение. С политическото лицемерие като че ли посвикнахме, но духовното взе да ни идва в повече.

Не знам дали духовникът ще влезе в Рая или в Ада - все Божи работи,

в които ние, простосмъртните, не бива да се бъркаме, но в сърцата на хората няма как влезе. Дори ако се  напъне да яхне магаренце, да облече скъсана власеница и да тръгне да обикаля по най-затънтените краища на България, където смирено да проповяда словото Божие. Не че ще го направи (къде ти!), ама поне да покаже малко скромност и християнско смирение. Защото, когато отвърнеш лице от унижените и оскърбените и почнеш да се кланяш на Златния телец, и Бог отвръща лице от теб.
Що се отнася до говоренето. В една стара френска песен се пее, че много, невъздържано, безмислено и глупаво, може да се говори само за любов. За всичко останало важи обратното - по-малко говори и повечко мисли!
И ако може, второто да предхожда първото.

От няколко седмици имаме служебно правителство, чиито министър-председател, макар и с кратък мандат, рязко се отличи като поведение и начин на говорене от предишните. Очевидно е човек, който не само много е учил, но и доста е понаучил. Някои от нас сигурно отдавна си мечтаят за управници, които да са сравними с европейските. Е, намери се един, макар за кратко. Значи, все пак, има такива българи! И дано поне част от тях излязат на светло на тези избори.
Но ... това поне зависи от нас.


Мариана Бойрикова



 

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините