Изборите са явно най правия път към демократичното общество за където сме тръгнали...Е, тръгнали, ама някои куцук- куцук, а други заднешком, трети стремглаво и напористо, като за шведска маса...Макар от скоро да съм по тез пазарджишки ширини /има-няма 30 години/, на бая избори съм бил свидетел или по-точно – дегустатор....Ама сегашните...!

    Из града – уж спокойно, ама  - оказва се измамно.... Кипи, кипи...
Гледам плакатите, а и билбордовете.... Брей какви конфигурации се пръкнаха, завъртяха и сглобиха.... На предишните избори на плакатите едни хора, а на тези – същите, ама в друга разцветка и компания.....И всички драпат за бялата сграда в центъра. Ама „драпат“ е слаба дума – Напират, воюват с хъс и ищах. Да ни оправят дереджето ли?...
Някои опитват семпло, измамно срамежливо. Други – нахално. Трети чак грубо. Мнозина прилагат принципа „На война – като на война”. Дето възклицава проф. Вучков: Гледам и не вярвам на ушите си! От крясъците „Напред”, „Ние”,”По-по-Ваш” чак страшно ми става...
Сещам се за един стар виц за Петка и Чапаев:....На бойното поле, срещу белогвардейците.....Аха, аха да свирне тръбата за атака, а Петка се шмугнал в храстите по голяма нужда....
След битката Чапаев го строява „на килимчето” и пита укорно- Кое? Как? Защо? Упреква го в страхливо бягство. А Петка държи на тезата си, че хукнал да ака. Та такъв, напрегнат по физиологическа причина , да влиза в битка – не върви.
Чапаев не вярва и тръгват из горичката да търсят акуто..... Търсят, търсят, ама неуспешно... Петка го вика пред една купчинка. Чапаев гледа, мирише, опитва, па отсича: Петка, не прилича на твое. Не, това е от диво животно....!
А Петка :  Ех, Чапай, Чапай... Война бе, война!....- Люди озверились!
* *
Пътят за бялата сграда неминуемо минава през урните, а преди това – под прожекторите. Светлината им очертава образи, но и техните сенки.... Привлича покрай другото какви ли не и мушици...
    Художник съм и не мога  да не забележа интересните и неочаквани образи, осветени предизборно, па и лепнати на хартиен носител. Плашат ме страстите и напъните на мнозина за обществено внимание и фокус...
Повод да изказвам мнение по въпроса е приближаващото събитие при художниците – 55 години организиран художествен живот в Пазарджик. Годишнина, която има значение за обществеността, а за колегите от града и региона, за ветераните е от значима величина... Марин Маринов подготвя книга за това явление... Признание, интервюта, публика, награди.....
Да, ама – НЕ!
Понеже пустите избори са баш в тоя месец, а не през декември.... На някои електоралното внимание, светлината им е необходима сега...Сега, тук и веднага!....
Та с прийомите на крадливата сврака една кандидатка за общинска съветничка решила да яхне таз художническа и обществена значимост с окръжен мащаб, да я обязди в своя полза... Да пренапише историята на художниците в града ни както й уйдисва....
В града ни по ред причини има две формирования на художниците – Дружество на Пазарджишките Художници и Представителство на СБХ в Пазарджик.
Първото е юридическо лице от 1991 г, сега регистрирано в обществена полза, а второто е група от членове на СБХ от 1994 г.. Самото СБХ в София е с регистрация в частна полза.
Та „нашата” Маргарита иска тази група/представителство на СБХ в Пазарджик – макар юридически неопределено, което  отскоро председстелства да обяви на предстоящата изложба че е правоприемник на голямото, на значимото 55 годишно съществуване на знайните и по-малко известни тукашни художници.... И то не с цел да каже кой, как и кога, и какъв е бил, а тя, ТЯ самата да обяви годишнината, придърпвайки я в своя полза. Да я обяви пред камери и прожектори с тържествеността на предизборна констатация, страст и приповдигнат блясък в очите....
Кому е нужно това изпреварване на събитията, обсебване и изкривяване на историята на толкова хора, изложби и картини? Кой ще спечели от таз фантасмагория? Истината ли,  Художниците ли?... Или предизборната фойерверкност на една персона и семейния й кръг?!
Абе, Маргарита, абе, Киричева... Седни си на дупето и не се опитвай да объркваш дневния ред на колегиума!
Има история, има ред и порядък на значимостите... Честването на 55-те години организиран художествен живот в Пазарджик е през декември, на годишната изложба на художниците. Това е планирано, обявено и подготвено честване  с и за  хората, които заслужават това внимание, почести и чисто отношение...Традициите и изминатия труден път трябва да се спазват и уважават.
С крясъци, нахалство и дебелоочие не се става значим!....
Целият планиран маргаритин, изпреварващ събитията фарс на предстоящата изложба на Представителството на СБХ в Пазарджик най-малкото ще е срамен акт.
Внимавайте хора! Тежко му на бъдещия Общински съвет с такива безочливи манипулатори....

11 октомври 2011                                        Славчо Славчев - художник

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините