Един неосъществен проект за паметник на Апостола в Пазарджик
140 години от гибелта на Апостола Васил Левски
През първите десетилетия след Освобождението през 1878 г., в Пазарджик са все още живи съвременници и лични познайници на Васил Левски. Техните сведения, писани с живия език на участници в събитията и публикувани в местните вестници, се превръщат не само в ценен източник на информация, но и в своеобразно обръщение към младото поколение. Безспорна в това отношение е и заслугата на поддържаната от градските власти десетилетна традиция да се чества паметта на Васил Левски на 19 февруари. В националния ни календар този ден се превръща в Ден на Левски. По повод 25-годишнината от „мъченическата смърт на великия апостол Васил Левски”, в „нарочно подготвената” за целта градска програма е предвидено:
1. Ще се почне с тържествена служба заранта - едноцърквие в църквата „Св. Богородица”, която ще трае до 9 часа преди пладне, дето ще се отслужи панихида за успокоение на душата на Великия апостол Левский.
2. След свършване на панихидата ще се каже обстоятелствена реч.
3. За да бъде празненството най-тържествено, требва всички еснафи да присъстват в църквата със знамената си.
4. Чаршията да бъде цел ден затворена, а дюкяните и къщята-украсени със знамена...”
Следват подписите на Стефан Консулов, кмет на гр. Пазарджик и апостоловите сподвижници - Михо Стефанов, Пене х. Величков, Петър Димов, Михалаки Величков, хаджи Рашко х. Илиев. Датата е 4 февруари 1898 г. Сред живите дейци на революционния комитет, съставен от Васил Левски в града са още и Кузма Поптомов, Иванчо Стоилчев, Иван Ръжанков. Все още Михо Стефанов, не е разказал на страниците на местния вестник своите спомени за основаването на комитета в града, не са известни на пазарджичани и спомените на х. Рашко хаджи Илиев, записани доста по-късно от неговия син Стефан. И въпреки липсата на автентичния разказ на очевидците, който да популяризира делото на Левски, въпреки тежката икономическа криза и разгорещените партийни битки, Денят на Левски е може би единственото градско честване, което не се полемизира. Пълно единодушие съществува в решението на местните градски власти да поддържат спомена за саможертвата и величието на Апостола, като най - добър пример за преданост и свято служене на Отечеството. По своята тържественост този ден може да се сравнява само с общоградските празници на занаятчийските организации.
Постепенно през годините се утвърждава традицията на страниците на местния вестник „Татар Пазарджик”, да се поддържа жив интереса към родната история и в частност към революционното движение и изграждането на вътрешната революционна организация от Васил Левски. Михо Стефанов публикува през 1909г., в няколко поредни броя на вестника, спомените си за участието на града в революционното движение през 1872-1876 г. Въпреки някои неточности, плод на отдалечеността на събитията, фактите изнесени в спомените за основаването на комитета в града, изцяло се приемат от местния краевед проф. Иван Батаклиев, а по-късно и авторът на биографията на Васил Левски проф. Иван Унджиев. Отпечатаните спомени предизвикват небивал читателски интерес и в отговор на обществените настроения, на страниците на вестника се появява анкетата „Има ли Пазарджик заслужили дейци?” Съпоставяйки с документален материал спомените на Михо Стефанов, през 1923 г. проф. Иван Батаклиев публикува първото цялостно изложение за дейността на Васил Левски в Пазарджик, в своята първа книга „Град Татар Пазарджик. Историко-географски преглед”. Изложението се посреща с изключителен интерес сред пазарджичани и през следващите две десетилетия, на няколко пъти се поставя въпроса в общинската управа за издигане паметник на Апостола в Пазарджик. Определено е и мястото – там, където е бил ханът на Стоян Ангелов, често посещаван от Апостола, а и по сведения на неговите сподвижници „по Пловдивския път Апостолът ще да е дошъл за първи път в града ни”. На заседание на Общинския съвет, състояло се на 16 януари 1942 г., е поставен на обсъждане и въпросът за отчуждаване на частни имоти в района на църквата „Св. Петка” и Пловдивското шосе „...за да може да се създаде един по-голям площад, на който да се издигне паметник на Васил Левски...”. С взетото решение, Общинският съвет „...натоварва Постоянното присъствие да проучи обстойно въпроса, като влезе във връзка с настоятелството на църквата „Св. Петка”, след което засилената Общинска управа да вземе съответното решение за построяването на паметника...”
И наистина се започва конкретна работа по реализиране на взетото решение. Общината заплаща имотите и дворните места на частните лица, мястото е разчистено. Но ... до тук! Настъпилите след 9 септември 1944 г. политически и икономически промени налагат други приоритети при изграждане на паметниците на признателността. Идеята е изоставена, въпреки че има напредък в оформянето на площад на предвиденото място. И така до 1976 г., когато по поръчка на Община – Пазарджик скулпторът Величко Минеков изработва днешния паметник на Васил Левски.
Илюстрацията:
Литографията „Обесването на приснопамятний родолюбец войвода Васил Левски (Дякона) на 6-ий февр. 1873 г. в гр. София” изработена от художника С. Влайков се съхранява в основния фонд на музея и е дар от г-жа Бистра Риндова. Отпечатана е най-вероятно през 1881 г., в книгопечатницата на Янко С. Ковачев, в София. Според проучванията на историка д-р Иван Иванов, тя е едно от първите писмени доказателства за изповедта на Апостола пред отец Тодор Митов, преди да увисне на бесилото. Отпечатък от литографията художника Жечко Попов издирва в национални хранилища, но се оказва че такъв няма съхранен нито в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, нито в друг наш национален институт.
Пенка Николова,
главен уредник в Регионален исторически музей-Пазарджик
Тази страница е видяна: 940
