Интервю с Вяра Келчева, магистрат с дългогодишна адвокатска практика. Работила е и като съдия изпълнител, и като районен прокурор.

Г-жо Келчева, съдебната система вече години наред е сочена като спешно нуждаеща се от реформи. Като юрист Вие имате своя поглед върху проблемите, а като член на Сдружение България на гражданите сте предложила няколко решения на проблемите в правосъдната ни система и тези предложения се очаква да влязат в Управленската програма на "Движение България на гражданите" в частта за реформите в съдебната власт. Да започнем от Висшия съдебен съвет. Какви са предложенията Ви за промени там?

Към настоящия момент Висшият съдебен съвет е един и същ за прокурори и съдии. От това следва, че съдиите се избират от прокурорите и следователите. Съдът по принцип е арбитър, а прокуратурата по дефиниция е страна в процеса. Тази зависимост се явява голям проблем и застрашава независимостта в съдебната система. Сега съдиите, прокурорите, следователите се назначават от ВСС и по този начин е избегнато назначаването им от изпълнителната или законодателната власт. Това обаче не означава, че зависимостта, за която вече споменах, не съществува и именно тя се явява заплаха за автономията в съдебната система.
Затова решението, според мен, е създаване на отделен Висш съвет за съдии, за прокурори и за следователи.

Какво е Вашето мнение относно квалификацията и подготовката на назначените в съдебната система магистрати?

Много често ставаме свидетели на проява на непрофесионализъм и липса на необходими морални качества. Често младши магистрати, с твърде малко стаж, са по-подготвени от магистрати от върховни съдилища и прокуратури.
Необходимо е процесът по назначаване и израстване на съдии и прокурори да бъде подложен на строг мониторинг и контрол от независими организации. Кандидатите трябва да бъдат назначавани и повишавани след попълване на дълги анкети, които да съдържат отговори на различни въпроси, свързани с техния морал и професионална подготовка. Това следва да бъде осъществено чрез промени в Закона за съдебната власт, както и промени в правилата на Висшия съдебен съвет, относно кариерното израстване и оценка на магистратите.

Бившият главен прокурор Борис Велчев преди година официално призна за корупция сред държавните обвинители, което е една от основните критики и на ЕС към съдебната си система. Какво трябва да се направи, за да изчистим името на България по този проблем?

Високите нива на корупция в системата са резултат от действията, следователно и бездействията на разследващите органи - полиция и прокуратура. Известно ни е за това, че срещу членове на Висшия съдебен съвет са подавани сигнали за корупционно поведение или други професионални нарушения. Липсва информация за това, какви са резултатите от извършените проверки по тези поводи. Вероятно се касае за бездействие при разследването на тези сигнали, поради различни причини, една от които допускам, че би могла да бъде лично отношение към лицето, срещу което е подаден сигналът.
Необходимо е да има максимална публичност на сигналите срещу магистрати, освен когато конфиденциалността на въпросните сигнали е абсолютно наложителна. Дори и в даден сигнал да няма данни за престъпление или такова трудно да може да се докаже, събраните около него факти и констатациите по тях трябва да се използват при кариерното израстване на конкретния магистрат.

Къде е мястото на държавното обвинение? Главният прокурор Сотир Цацаров счита, че мястото на прокуратурата не може да бъде никъде другаде, освен в съдебната система. Споделяте ли неговото виждане?

Бих искала да посоча, че отговорността върху обвинителите често се размива, тъй като за над 1500 обвинители се очаква да упражнява пряк контрол единствено главният прокурор. Такова единно и централизирано държавно управление води до възпрепятстване на възможността за търсене на персонална отговорност.
Конституционният съд възпрепятства възможността държавното обвинение да бъде извадено от съдебната власт. Липсва, обаче, пречка статута на прокуратурата да стане обект на промени, за да може тя наистина да стане „адвокат на държавата“.
Считам, че мандатът на главния прокурор следва да бъде съкратен и да бъдат въведени механизми за контрол на прокурорската дейност.
Промяна в процедурата  по избор на нов главен прокурор е наложителна. Той следва да бъде избиран от парламента, но неговият мандат да се разминава с този на последния. Процедурата по този избор трябва да е максимално състезателна и публична и да е на лице предвиден механизъм за импийчмънт на главния прокурор.


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините