Да започнем с най-важното събитие. САЩ кацнаха на Марс! (Пак.) Това за мен е новината на трийсетилетието. Преди нея е само падането на комунизма. Смятам, че му е равностойно като фаза в човешкото развитие. Не че очакваме кой знае какви сензации да долетят от марсохода. И с просто око е видно, че живот на Червената планета няма. И да намерят нещо, ще са разни буболечки и други още по-дребни гадинки, което пак ще си е вселенска сензация, ама не чак толкова. Марсианци, обаче, няма. Още в „Марсианските хроники” на Рей Бредбъри (1950 г.) ги нямаше. Ние,  земляните, вече ги бяхме изтребили. По-интересното тук е как Русия реагира на събитието. Онзи гений Дмитрий Медведев, който е ту президент, ту премиер (загубих му дирята какъв е точно в момента) много се ядоса и заяви,

че руснаците повече нямало да търпят неуспехи в космоса.

Губели престиж и милиарди рубли. За престижа - ясно. Десетки години по времето на комунизма учехме, че Съветският съюз е пръв във всичко - в икономиката, културата, литературата (за нея съм съгласна), спорта, въоръжаването, космоса, земеделието и т.н. Дори ни убеждаваха, че техните хора са измислили бая работи, за които по-късно разбрахме, че не са  - радиото, лампата, разни химични и физични закони, Дядо Мраз, Баба Яга и какво ли още не, ама тогава си беше така. Обаче, накрая всичко си дойде на мястото. Хайде сега да видим „кой е по-по-най?!” Този „Кюриосити” много им развали рахатлъка на руските братя. И без това напоследък спътниците им падат като круши. Така е, като им изтекоха мозъците на Запад! (И нашите също.) Ама те май още не се сещат защо. (И ние също). Аз пък, с простия си ум, мисля, че е кристално ясно! В проспериращите държави най-умните, подготвени, амбициозни, прозорливи и образовани хора са точно там, където трябва да бъдат -

на върха на всяка обществена, политическа,икономическа, социална и бизнес йерархия.
И теглят държавата напред. Но тази позиция не се постига с връзки, подкупи и измислени „конкурси”, в които задължително печели „нашият човек!”, а с труд, талант, амбиция и смелост! Така че не на Марс, ами и по-далече ще стигнат, докато ние ще продължаваме да се свиваме и срамуваме от състоянието на държавата си, от институциите и управниците си, от унизителните битови проблеми, които вгорчават дните ни, от заплатите, пенсиите и неясното си бъдеще, но най-вече  - от стряскащата тенденция да се спасяваме кой както може! А не като народ и общност. Един пример. Ромите ни, иначе и те пълноправни европейски граждани, отивайки на Запад в търсене на нещо по-така - по-щедра социална система, по-състрадателни богаташи, по-милосърдни закони, по-разсеяни граждани и т.н. - така оцапаха (и оакаха) перфектните им паркове и градинки, че в някои градове на Европа, вече като чуят за българи, им причернява пред очите. На марсианци повече ще се зарадват, отколкото на нашего брата. Но спирам дотук, че току виж ме подгони някоя комисия по дискриминацията.

Затова по-добре да видим какво се случи в любимия Пазарджик.
Дали защото американците отидоха на Червената планета, или защото последните социологически проучвания са лееееко обнадеждаващи за БСП, но през този политически сезон червените ни общински съветници доста понапериха гребенчета. И има защо! Ако в Общинския ни съвет съществува твърда, дисциплинирана, целеустремена и единна група, то това е групата на социалистическата партия. Известно е, че хич, ама хич не си падам по столетницата, но няма как да не признаем, че хората й здраво се борят. Дори на последната сесия на Общинския съвет, в началото на лятото, те прочетоха декларация, с която призоваха любезния ни кмет да бъде по-умерен в изказванията си. Според тях, той често си изпускал нервите и правел иронични подмятания, както и неуместни сравнения. Такаааааа! Сега се налага

малко да навлезем в кметската педагогика и психология,заради което пак ще изям калая, ама няма как ...

На първо място нашият кмет е много серт човек и никому не остава длъжен. Така и трябва! Остави ли си магарето в калта - свършено е с него. Така че, ако мога да си позволя един „професионален” съвет към другарите общински съветници, то той би бил следният: Не с лошо! Пазарджишкият кмет не обича да го критикуват, не обича да го нападат, обвиняват (справедливо или несправедливо), да поставят под съмнение почтеността му и най-вече - постиженията му. (То кой обича!) И пак ще кажа, че прав е човекът! Избраха ли го отново за кмет, избраха го! Тогава какво? Изводът е, че кметът може и да се критикува, ама първо трябва да се уважава. А как става това?! Ами ... откъде да знам. То аз, ако знаех, щях ли да се подвизавам като задръстен бездарен текстописец, вместо да съм някой голяяяяяяям началник или поне координатор за Марс на Пазарджик! ... Същото важи и за обратния процес.

И кметът може лееееекинко да се шегува с общинските съветници,

ама трябва и да ги уважава. Поне да дава вид, че е така. Тези работи по света се учат в специални училища и университети, ама при нас се наваксват в движение ... Пък и всяко нещо с времето си. Защо не са реагирали обидените съветници навреме?! Да се поучат от колежката си Мая Манолова в парламента. Като излезе на трибуната и в залата обявяват код „Червено”. Толкова е люта, че никой не смее да й излезе насреща. Ето ви другари от пазарджишкото БСП един светъл пример.
Но да се върнем към „Кюриосити”! Докато американците кацнаха на  Марс и погледнаха в бъдещето, нашият пък уважаван председател на Общинския съвет прати червените ни съветници в миналото. Но не за да търсят там марсианци или мигове от славната си история, а с препоръката да прочетат една книга - „Среднощни булеварди” от Богомил Райнов. Няма да се спирам на това доколко авторът й е известен български класик, или точно обратното - най-банална конюнктура от соца. За нищо на света не влизам в подобен спор. Но когато

един от първите хора в местното ни самоуправление препоръча книга,
все трябва да се каже нещо за нея. Е, Богомил Райнов, все пак, не е Мопасан (къде ти!), макар че за въпросната книга е избрал тема, блестящо разработена от френския класик (червените фенери). Ама, нейсе, да не издребняваме ... Също така държа да подчертая, че съм изключително благодарна на г-н председателя за това лирическо отклонение. Очевидно, той членува в любимата ми партия - на четящите. И, да си призная, много се надявах, препоръката му да поразходи уважаемите ни съветници до Регионалната библиотека и обратно пеша (за книгата, де), та да видят как е ... Сещате ли се за онази фраза, която съпътства новата кампания на БНТ за летните кина. Беше нещо като ”Знаете ли къде е Лятното кино във вашия град?”. За нашия град можем да добавим: „А Библиотеката?” Та надеждата ми е, че като се  каза „книга” в местния парламент,

някой да се престраши и да каже „библиотека” ...И вкупом да помислят за нея!

А иначе, сума ти работа свършиха на последното заседание местните ни парламентаристи - „плаж”(2 броя), „пазар”(2 броя), „театър”(2 броя) и т.н. - разпродадоха туй-онуй. Всичко, дето става! А и имаха ли избор?! След като и финансовият министър ни нареди при двойкаджиите ... И понеже по финансовите въпроси не е препоръчително да се импровизира, ще цитирам един голям политик и държавник - Маргарет Тачър. Като министър-председател на Обединеното кралство, тя неведнъж е заявявала, че политиката й се основава не на някаква специална икономическа теория, а на обикновения живот „Достойна работа за достойно заплащане, живей според възможностите си, кътай за черни дни, плащай си сметките навреме, помагай на полицията." Според нея, домакинята, която върти седмичния бюджет, най-добре знае, че

не можеш да харчиш повече, отколкото печелиш.
Както и че не можеш да избягаш от сметките, които си натрупал!

Накрая да добавим и „дребния” факт, че в управлението, за разлика от домакинството, един харчи, а друг плаща. И това ви го казвам не аз - домакинята, а лейди Маргарет Тачър!


Мариана Бойрикова


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините