В началото бе граф Дракула. Който и сериозен читател да се е опитал да открие истината за тази митична „личност”, е разбрал, че историята му е съшита с бели конци. Ама като направиха толкова филми за него (този на Ф.Ф. Копола е наистина страхотен), как да не се поддадеш на магията. Лоша, ужасяваща, стресираща, ама магия! А и румънците нещо по-известно от Дракула и карпатските мечки да имат!? Е, имат и един Йонеско (да не се бърка с ЮНЕСКО) - прочут драматург от „театъра на абсурда”, ама колцина са чували за него!? Те и затова толкова се разпищолиха румънците на вампирска тема - замъци, предания, легенди, чудесии. Направиха си суперпечеливш туристически бизнес. Ама че лъжели хората - дреме им на жилетката. То и ние да бяхме, и ние щяхме да го направим.
ще има и бизнес, който да им го продава.
После дойде „Интервю(то) с вампир”. Дотогава не знаехме чак толкова за вампирите и вампирките, ама от този филм доста научихме. Включително, че може (плюс всичкото друго) да са красиви, богати и интелигентни, да са някъде сред нас и дори да страдат от факта, че са вампири. Бедните! Живи (мъртви) да ги ожалиш! Макар че в този филм поне вампири-вегетарианци нямаше. Бяха си автентични гадове, които убиват, пият кръв и са безсмъртни. Дори обстоятелството, че не могат да излизат на дневна светлина, защото щели да се разпаднат, скоро претърпя развитие. В началото прекарваха светлата част на деня в суперлуксозни ковчези, но полека-лека взеха да си щъкат по улиците дори по здрач, та и в по-мрачни дни. При тези съвременни технологии нищо чудно вече да са около нас непрекъснато. Но ако някой ги е срещал, в онази ситуация, де (нали се сещате), няма как да разкаже ... Изобщо не се шегувам. Скоро ще разберете защо.
И аз, като абсолютно, безнадеждно и трагично пристрастен към книгите индивид, моменталически я прочетох. Не само за да видя на какво се дължи читателският интерес, но и за да отговоря, доколкото мога, на тревогите на мои приятели, чиито деца бяха луднали по нея. Ако трябва с едно изречение да изразя скромното си читателско мнение, то е: доста посредствен текст, но с много оригинален сюжет. Вампирска приказка за любовта! Героите са красиви, природата - загадъчна, любовта - невъзможна и като добавим подходящата реклама - ето ти читателски бум. Изглежда лесно, ама не е! Все пак трябва да признаем, че благодарение на тази четирилогия (издържах само първата й част)
Естествено, книгата бе филмирана, актьорите от „Здрач” станаха световноизвестни, а някои от тях доволно забогатяха, яхнали актуалната вампирска вълна. Днес, със сигурност, имената им са по-популярни от тези (примерно) на Шекспир, Сервантес и Умберто Еко, взети заедно. Но ... няма страшно! Този филм вече сме го гледали. Вампирската сага скоро ще се забрави, но славата на  Шекспир и подобните нему, ще лети във времето пред нас още стотици години и то не на вампирски, а на човешки криле. (Е, не можах да се сдържа да го напиша!)
Но е време да се прехвърлим на родна земя, като първо припомним, че в тон със световната вампиромания (нарочно или случайно)
(по информация на един небезизвестен директор на голям български музей). Темата стана дотолкова актуална, че дори влезе в заседание на Министерския съвет! Ако искате, вярвайте! Сензационните открития бяха последвани от още по-любопитни коментари, след като най-после в темата се включиха и вампиролозите(?). Те не само се престрашиха да заговорят, но и направиха интерпретации, които биха могли да смразят кръвта на всеки по-лековерен или със слаби нерви гражданин. То при нас все си е така - някои хора трудно я почват, ама после нямат спиране. Ръсят глупости и небивалици като за световно. То не че и аз съм спец по темата, ама все мога да отсея научната мисъл (предположение) от тъпата безмислена сензация, предназначена за примати.
И докато заглавия като „Масов гроб на вампири”, „Светът изтръпна от вампирска заплаха”, „Живеят ли вампири сред нас?” и други подобни взеха да стряскат съня ни, то
Как пък разбраха, че са роднини?! Ако ще разсъждаваме хипотетично, то може и аз да съм роднина на прочутия граф. Веднъж, преди много години, един мой състудент, който упорито ме ухажваше (но безуспешно), толкова ми се ядоса, че ме нарече „вампирка такава”. Абе ... знае ли човек. Не близвам алкохол, много си падам по доматения сок (без водка), нощем сън не ме хваща и бродя из апартамента като ...! Винаги има „нещо гнило в Дания”. Така че, не се знае дали и от тази трънка няма да изскочи заек. Само си представете, че от родословното дърво на Дракула се пръкнат негови пра-пра-пра-правнуци, живели по нашите земи?! Ей, ще ги смачкаме румънците! Учените в БАН да не се маят, ами да се захващат за работа.
А затова доколко бързо лековерието може да обхване не само простите маси, ами и избраната им част, говори фактът, че страшният, строг, безкомпромисен, ултимативен  и леееееко надут български чичо Скрудж - финансовият ни министър, веднага обеща пари, за да можело гробницата (на вампирите) да се превърне в туристическа атракция. Е, само обеща, ама и това не е малко. За много други работи - не може, ама за вампирите - може! Както би казал най-популярният български герой Б.Г.(да не се бърка с Б.Б.): Бравос, гусин Министър! Бравос! Напълно се вампирясахме.
Но е време да кажа защо изобщо я подхванах тази тема, ами не продължих да си дъвча обичайните заподозрени: Кмета, Общинския съвет, Пейката, Палмите, Десните, Левите, Средните и т.н.
Защото той беше там преди всички. И ако някой иска да научи нещо наистина истинско за вампирите, върколаците, верблюдите и най-вече за чисто българското, северозападно, и всякак другояче немислимо, явление „тенец”, да прочете произведенията на гениалния ни писател - от кора до кора. Ще се потопи в един необикновен свят, който е не просто приказка за човека и неговите фантазии,
Вървят си хората, всеки по своя път, загубват се, намират се, заплесват се, влюбват се, разлюбват се, летят, приземяват се или си остават там горе, дори понякога гинат, но ... продължават напред - кой закъдето или подир когото е тръгнал.
И там някъде, всеки по своя път, (стига да има очи) може да види един обикновен шипков храст, позамръзнал сред снежната пустош, отрупан с ярки червени плодове, странен някак, дразнещ и упорито набиващ се на очи. Вампирът?!? Откъдето и да му застанеш, все в теб ще гледа. И ще разбута душата ти до смърт. Но изобщо няма да е страшно, напротив -  хубаво ще е! Успокояващо, позамислено, позанесено, приспивно, мъдро, малко студено и лееееееко безнадеждно, но хубаво!
Повярвайте ми! Аз го видях.


Мариана Бойрикова



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините