Половин година от новия мандат на настоящето местно управление, но вече е ясно, че разлика с предишния ще има и то съществена. Не че не сме пак най-добрите, най-красивите, най-умните и най-успелите! Сме! Но мааааааалко по-меко, по-леко и по-разумно. Само дето трябва да се стегнем и да си платим за концепцията - два мандата за един. И да не вземе някой да си помисли, че критикувам г-н Кмета. Не, не, не! Нищо подобно. Човекът си има стил.

Ако не е Пързалка, ще е Пейка, ако не е Пейка, ще са Палми!

По едно време тигър или лъв щяха да докарват в зоопарка. Забравила съм какво точно. Ама си спомням (нали съм загубена страхлива бабичка), че си мислех: Боже, ами ако го изпуснат! То в нормалните държави се случват такива сакатлъци, та какво остава при нас. По CNN щяха да ни покажат! Ама, нейсе, размина се. Сега няма да е зле, ако пуснат и няколко сладки маймунки да скачат по палмите. Ще бъде радост голяма за децата! А и не само. И да не си помислите, че нещо иронизирам г-н Кмета. Не, не, не! Малко екзотика няма да ни навреди. И хората ще се забавляват, и в националните новини ще ни покажат

и пак ще сме Номер 1. България цяла
нази ще гледа и ще ни преписва.

Но стига! Както писа във ФБ един местен патриот по повод изборната победа на настоящия кмет: ”Да живее Пазарджик!”. Това е важното.
Иначе, в политическия живот - скука! Освен че смениха областния координатор на управляващата партия, който, нека признаем, напусна поста с достойнство и никого не оплю (иначе позната практика по нашенско), нищо друго по-интересно не се случи. Наистина след тази смяна отношенията между кмета и въпросната партия претърпяха толкова неочакван обрат, че в любимото ми Ганково кафене направо се ошашкаха! Защото ако по време на изборите

въпросните два субекта се счепкаха здраво (здравословно),
то скоро след края им, почти се прегърнаха.

Не казвам, че е лошо. Нали са все са десни субекти! Но не казвам и че е хубаво! Странно е - любопитно, потайно някак, пълно с предполагаеми интриги и договорки. Но така е то в политиката - който може, го може! Дори се поразчу туй-онуй, та почнаха някои бързаци да залагат за по-първите места в листите. Но не и ние. Къде ти! Ние в Ганковото кафене още пием лимонада и пушим „Стюардеса”. Залагат онези, които дават паричките. Защото те (паричките, де) притежават онова особено свойство да преминават от ръка на ръка, от джоб в джоб, от сметка в сметка.

И накрая да се изпаряват ... Или умножават.
Зависи кой ги менажира (върти).

И в Общинския съвет - и там скука. Кметът си има нужното мнозинство, така че и политическото номадство е на път да изчезне - с малки изключения. Но няма опасност да се забрави, защото за изборите догодина, с цел оцеляване на определени субекти, предстоят много такива претърчавания. Важното е, че в нашия парламент всичко е спокойно - там опозиция почти няма. То няма и за какво. Само една-две партии (няколко съветника) отвреме-навреме се опитват да превръщат тази сбирка от хора в местен парламент,

като питат, дебатират, нападат, ядосват се,
 дори понякога гласуват против.

Но иначе керванът си върви без сътресения и без преумори. Няма тежки нови членове и наредби за приемане и ремонтиране, няма Баня за продаване, Театърът отиде, ще го последват Пазарът и Плажът, апетитните парчета са на привършване ... Но ако, все пак, се наложи събиране на квалифицирано мнозинство, изобщо не е нужно г-н Кметът да си прави труда да удря по масата. Само лекичко почуква с пръст - и готово! Заседанията свършват раничко, общинските съветници не се преуморяват - и всички са доволни! Светът ври от проблеми - кризи, рецесии, безработици, фалити и други страхотии и чудесии, но ние - не! Просперираме.

Нищо чудно, след г-жа Фандъкова да почнат
да ни преписват и други - от Ню Йорк до Владивосток.

В обществения живот и там нещата са спокойни и лежерни - културните празници се отбелязват семпло, ама се отбелязват. Администрацията и тя същата. Празникът на града - и той като миналата година, и като по-миналата. Пак го пропуснах - като миналата година и по-миналата! Фестове, фестивали, събития, юбилеи, концерти - и те идват и си отиват както преди. И се ядосвам, как пък никой не се сети, в тон с националните иновации да преместим и ние няколко отдела на администрацията по селата, та да живне и там малко пейзажът. Страхотни идеи имам затова кой отдел в кое село да отиде!

И макар че ще настане голяма вайкане,
поне шоуто щеше продължи.

А сега какво? Идва лято. Ще се лепнем за климатиците и с копнеж ще си спомняме за зимата. Политическите въртележки ще позабавят темпо, преди наесен здраво да завъртят. Ще се появят нови партии, партийки и движения, други - ще залязат. Рейтингите ще скачат и падат като луди, а редовият български политик Бай Ганьо ще се почесва там, където не го сърби и ще вика: ”Ей, на маймуни ни обърнахте, маскари с маскари!”
Ако пък малко поизлезем от границите на елитната Пазарджишка община и се поразходим из областта,

няма как да не отбележим и някои
други интересни  практики (освен нашите).

Велинград, например, показа как се правят критерии за избор на почетни граждани. Подходът - уж същият - най-умните решават какво и как. То, може и да се поспори дали наистина най-умните (от умните) са в общинските ни съвети. Но ... това са подробности. В случая по-важна е преценката за значимостта на този акт.
Що се отнася до изказването на пазарджишкия кмет по повод номинирането и отличаването на хора, които вече не са между живите - моите адмирации!
В Стрелча пък започнаха да откриват паметници. Изобщо не сме изненадани като знаем кой застана начело на китната средногорска община.

След Аспарух и Паисий с трепет очакваме следващите.

Не можем да гадаем нито кои ще са, нито колко ще са, но не би било зле накрая (когато открият достатъчно) да се изгради и един монумент на розата и розовото масло. Защото, като каже човек Стрелча, за какво се сеща  - ами затова. Както, като каже Пазарджик, за какво се сеща ? Не, не, не! Този път няма да рискувам. Питайте някой външен човек. Но, да речем, за Панагюрище може. Разбира се, че за бунт се сеща човек, за революция и горда история. Така че, няма как да подминем бунтовния град! Речта на кмета Белишки по повод националното честване на Априлското въстание, направо ни разби.

Който и да я написал тази реч е българин,
та пука! И е панагюрец, май!

Дали кметът е изкарал безсънна творческа нощ или някой друг е будувал, няма значение - важен е резултатът. А той беше поразителен - силни, искрени, вълнуващи думи, които стигнаха до всяко българско сърце, събудиха заспали народни чувства и извикаха сълзи в очите.
И накрая! Тъй като този текст е нещо дотолкова непретенциозно и мимолетно, че ще се забрави след има-няма 24 часа, ще завърша с думите на един наистина мъдър човек, които и след 500 години са актуални, така че може и да се запомнят. Принадлежат на италианския философ Николо Макиавели („Владетелят”), който определя ползата от съветите така:

„Добрите съвети, от когото и да идват, се дължат на мъдростта на владетеля,
а не че мъдростта на владетеля е плод на добрите съвети”.

Така че, внимателно със съветите.
Но не убивайте тези, които ги дават!


Мариана Бойрикова



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините