Уви, вече не изглежда странно, че само Николай Бареков,Люба Кулезич и Юлиан Вучков все още се одързостяват да апелират към истини, които всички виждаме, под сурдинка ругаем, но търпим.
Обеднял, обезверен, депресиран, обиден и полугладен народът продължава да си мълчи. За да опази поне хляба си.

А вездесъщият чиновник, от най-високите до най-ниските нива, сипе обиди и заплахи, уволнява или принуждава към оставки, низвергва интелектуални и духовни съсловия, съсипва вярата към вярата, извращава добросъвестността към „корпоративна лоялност”  и се катери все по-високо по стълбата на Смирненски…
   Но всяка стълба има свое последно стъпало, от което се подхлъзват всички тези едноклетъчни , изпаднали в екстаза на „административен възторг”, както  Достоевски определяше това състояние.
Първо, защото са алчни и страхливи, ревностно бранещи мястото си на съответното стъпало, и второ,защото са толкова неграмотни, та не проумяват, че  йерархия не е синоним на еволюция и не са чели нито Достоевсни, нито Дарвин, нито Волтер, който за такива твърдеше, че „всяка власт развращава, а абсолютната развращава абсолютно”.
ТУК всеки чиновник вече се изявява като абсолютната власт.
Един като фалшифицира дипломата си и мисли абсолютно, че всички ще примижат и премълчат. Друг като защитава директорските си своеволия, гарантиран и поласкан от роднинството си с вицепрезидента.
Трябва ли да питам как би реагирал вицепрезидентът, ако разбере как се спекулира с него? Трябва ли да питам ще прояви ли чувството си за чест, ако наистина го разбере?! 
   По- високостоящият плюе този под него.  Но това е дефиниция  така брутална само ТУК и все по-често СЕГА.Още в „Медресе на смеха” е записана притчата за една коза, извисена на скала, която вълкът не можел да стигне. Та в своя „административен възторг” тя започнала да го осмива, хули  и плюе. По-силният и по-умен вълк я изгледал отдолу нагоре и презрително  изръмжал:
  -Не ти ме плюеш, а мястото, на което стоиш!
  Очевидно е, че козата също не била чела „Приказка за стълбата” и еволюционната теория, та не  си давала сметка, че е доста по-ниско в хранителната верига от вълка. Тая коза не може и няма да прочете и това. Ако все пак се научи да срича, тя до края на живота си ще назубря само параграфи и укази и до края на живота си ще ги блее с повод и без повод, в светлина и мрак…
„Докато тъмната страна на нашата природа, зла в изключителния си егоизъм и безумна в стремежа си да го осъществи, да отнесе всичко към себе си и всичко да определи чрез себе си, дотогава за нас не е възможно никакво ИСТИНСКО дело и КАКВО ДА ПРАВИМ, няма разумен смисъл.”
   Познавах един старшина, да го наречем Козарев, който упражняваше възторга от собствената си грамотност,  като се подписваше безкрайно върху полетата на вестник, целият покрит с плодовете на неговите интелектуални усилия – шлюпки от тиквени семки.
Днешните Козареви блеят на малко по-висок лад, пият кафе по цял ден, редят на монитора пасианс, но умеят да работят с принтер и вадят от там нареждания, съображения, укази, щедро гарнирани с алинеи и параграфи и… подписват, подписват, подписват.Сега го наричат „резюлират”, служат си с него едносрично - най-често „НЕ !”- написано на верев и красиво, с административен възторг и замах подписано:
Едикойси  Козарев - дирекор на Националния център „Мъртви души.”


П.П.
„Малодушните познават истината, но я  поддържат дотолкова, доколкото съвпада с интересите им. Ако е против тях, те я изоставят”.    Бл-е-е-е-е-з   Паскал


                                                                                                     доц.д-р Петър Змийчаров

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините