Ако попитате някой пазарджичанин дали може да назове името на съвременен местен краевед, то той несъмнено ще ви каже, че такъв е
Александър Арнаудов. Срещаме го по улиците, поприведен от годините си, винаги излязъл с определена цел – да отиде до издателство „Беллопринт“, където се подготвя следващата му книга; да посети Регионална библиотека „Н. Фурнаджиев“, за да потърси сведения за настоящото си изследване; да се срещне с някого – но отново свързано с краеведската му работа.
На 5 септември тази година Александър Арнаудов навърши 87 години. Роден е в село Динката, Пазарджишко. Възпитаник е на СУ „Свети Климент Охридски“. Дълги години ръководи тогавашния Окръжен исторически музей, а преди това завежда отделите „Възраждане“ и „Етнография“. След пенсионирането си работи като уредник в къщата-музей „Георги Герасимов“. Награден е с орден “Кирил и Методий” ІІІ степен. През 2017 година е отличен със званието „ Почетен гражданин на Пазарджик”.
Зад сухите биографски данни се крие един интензивен, целенасочен и обществено полезен многогодишен труд на Александър Арнаудов. По случай 77-годишнината му Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ – Пазарджик изготви библиография на неговите научни и публицистични трудове/автор Росица Гигова, изд. „Беллопринт“/, която включва 580 заглавия. Десетки негови статии са публикувани в научни издания и различни вестници и списания, по-голямата част от които са посветени на Пазарджик и духовните му лидери Стефан Захариев, Константин Величков, Иван Батаклиев, Христо Вакарелски, Хаджи Найден Йованович, Никифор Попконстантинов. Особено важно място в творчеството му заема темата за Българското Възраждане и процесите в него /„
Из миналото на Северозападните Родопи“/. Резултат от дългогодишен, упорит и търпелив труд е студията му „
Катедралната църква Успение Богородично в град Пазарджик /историографски преглед/“, преведена и на английски език, 2009 г., изд. „Беллопринт“, Пазарджик. В нея Арнаудов прави преглед на известните ни досега извори за възникването на град Пазарджик, спира се на местните занаяти, на търговците и техния принос за духовното развитие на града, припомня какви са били изискванията на османската власт при строеж на християнски храм, борбата за църковна независимост и участието на местното население в изграждането на храма. Задълбочени и любопитни са данните, които той изнася за църквата: архитектура, дърворезба, иконописи и стенописи, свещенослужители, хорове, диригенти, певци. А богатството от илюстрации, цитатите от извори, подробната библиография и речникът на непознати и диалектни думи придават завършен вид на изданието и оставят трайното впечатление за неговата значимост като материална и духовна памет.
В интервю на Милен Куманов от 6 октомври 2010 г. Ал. Арнаудов разсъждава върху онова, което е извършил досега:
„Времето и другите ще оценят това, което съм свършил. Работата, която вършех в училището, в музея и извън него беше интересна, разнообразна и обществено полезна. За мен тя не беше досадно задължение, а приятно занимание. Затова много статии, доклади и др. съм писал у дома. Постигнах повече от това, което очаквах, че мога да направя, но и не съм реализирал някои възможности. Исках да имам семейство, деца и внуци и това се случи. Но по отношение състоянието и бъдещето на нашето общество и държава съм притеснен и разочарован. Страхувам се за бъдещето на моите внуци и младото поколение. Ще останат ли те в България? Защото държавата ни се управлява лошо. Проблеми много, особено в здравеопазването и образованието, от които зависи бъдещето ни като държава и нация. Много от политиците и дипломатите ни не са подготвени, не познават историята ни, не умеят или не желаят да защитават националните ни интереси“ Александър Арнаудов успя да реализира една своя стара мечта. Преди повече от десет години той инициира издаването на
„Енциклопедия Пазарджик“. Като председател на редакционната комисия имаше отговорността и заслугата този изключителен труд за Пазарджик и общината да „види бял свят“ през 2011 година. Въведението „Към читателя“, под което стоят имената на Ал. Арнаудов и Пенка Николова, завършва с думите:
„Изисква се не само далновидност, предприемчивост, но и немалко кураж в период на финансова криза да започнеш и да доведеш до успешен край такова сериозно начинание, каквото е настоящето издание. И тук заслугата е изцяло на кмета на община Пазарджик г-н Тодор Димитров Попов. Както всяко човешко дело, и настоящото изследване едва ли е съвършено. Искрено се надяваме, че екипът, подготвил Енциклопедията, е сложил здрави основи в местното краезнание и е отправил достойно послание към бъдните поколения – да надграждат!“. Той не спира да работи и да твори. Един от съставителите е на второто допълнено и актуализирано издание на „Пролетта на един град, Пазарджишка мозайка" на д-р Константин Кантарев – един емоционален и увлекателен летопис за града ни след Освобождението и първите десетилетия на 20 век.
Ал. Арнаудов е гостувал на училища, на срещи с дейци на културата, на премиери на книги. Той беше гост и на Регионалната библиотека на Пазарджик – негово любимо убежище – по проект „Лицата на Пазарджик“, с водещ Милен Спасов, който го представи по следния начин:
„Искам да отбележа, че днешният наш гост притежава освен ерудиция и дълбоки познания в много области - фолклор, легенди, приказки, сказки и др. Той е изключително скромен човек, а скромността, за съжаление, вече не е добродетел. Г-н Арнаудов е човек, израснал и оформил се като личност в едни по-нормални, по-патриархални времена, закърмен е с ценности и идеи, чужди на днешния овълчен делник, в който всеки се бори за хляба със зъби и нокти; време, в което липсва морал, честност, доблест. Г-н Арнаудов е един съвременен Дон Кихот, който се бори за тържеството на Духовното.“ Натрупването на години неминуемо ни кара да обръщаме често погледа си назад, да се питаме как сме живели, какво сме постигнали, казано по-ясно, да направим личната си РАВНОСМЕТКА. Може би затова и Александър Арнаудов намери време да пише и за себе си – но като брънка от родословните си корени, като наследник на семейни и национални традиции, като ученик и възпитаник на най-добрите български учени. Заглавието на мемоарната му книга „
Отдаденост“ е най-верният ключ към живота и творчеството на Александър Арнаудов. Авторът споделя:
„В живота на всеки смъртен човек основна роля играят трите големи „Р“: Родина–Род–Родители. Тази свещена триада предопределя мястото и ролята на всеки един от нас в битието на нацията. И трите никой не може да си ги избере – те са вечно предопределени. Това е родова енциклопедия за българско семейство с корени от Дебърско и Граово". В едно интервю на въпроса какъв е заветът му към неговите последователи Арнаудов отговаря:
„На моите последователи музейни труженици и други краеведи пожелавам да работят всеотдайно за изследване и съхраняване богатото историческо минало и културно наследство на родния край, на България. Да бъдат ревностни продължители на голямото благородно дело и изключителни приноси за миналото на Пазарджишка област, на Стефан Захариев, проф. Иван Батаклиев и Христо Вакарелски. А на младото поколение – да носи в сърцето си „Аз съм българче“ на Иван Вазов, да вярва в своите сили, да пътува по света, но да се завръща у дома. Защото то има велика мисия – да възроди България, каквато е била през 1939 година – първа на Балканския полуостров.“ Нищо не е окончателно загубено, щом и в този Ден на будителите – първи ноември, срещаме личности, които можем уверено да припознаем като наши съвременни духовни ориентири.Георги К. Спасов
Ал.Арнаудов и Константин Генчев, емблематично лице на пазарджишката култура, снимка: Никола Колев
