Петя Ставрева - с призив да отстояваме българските приоритети в еропейския дневен ред
Форумът се проведе на 19 септември в Пазарджик с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ България. В него участваха Еврокомисарят Мария Габриел, политологът доц. д-р Антоний Гълъбов, зам.-председателят на Обединени земеделци инж. Емил Йончев, членове на ръководството на Обединени земеделци, кметове и общински съветници, земеделски производители и представители на бизнеса от региона.
От Обединени земеделци винаги сме настоявали за развитие на България на регионите – за децентрализация на работа с европейските пари, за насочване на повече средства към малките населени места, за стартиране на регионални програми, които могат да ограничат процеса на обезлюдяване на цели територии в страната. И тук ролята на европейските програми е ключова, заяви пред форума Петя Ставрева.
Важно е да участваме активно в дебатите като зададем българските приоритети в европейския дневен ред, подчерта тя. По думите й не стига само да бъде написана поредната стратегия. Трябва да се набележат необходимите мерки и да бъде осигурено финансирането им. Инвестициите в инфраструктурата и в създаването на нови работни места са водещи в това отношение.
Ставрева направи препратка към борбата с демографската криза и посочи, че тя не е възможна без дългосрочна стратегия за адекватна регионална и аграрна политика. Защото в условията на криза земеделският сектор може да създаде нови работни места и да промени перспективата за развитие на регионите. По време на пандемията станахме свидетели на важната роля на земеделските производители и като стожер на продоволствената сигурност, припомни тя.
В големия дебат на колко скорости ще се движи Европа в бъдеще, България трябва да даде своя отговор чрез формулиране на политики, които ще намаляват различията между регионите и ще изграждат мостове между граждани, общности и държави, посочи Петя Ставрева.
Според нея дискусиите за бъдещето на ОСП и разпределението на средствата за земеделие, опазване на околната среда и качеството на храните провокират много очаквания. През новия програмен период и българските, и европейските фермери очакват по-справедливо, равнопоставено и устойчиво подпомагане на производителите в общността, заяви още Петя Ставрева.
Еврокомисарят за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел представи пред участниците във форума основните инструменти по програмите в своя ресор „Хоризонт Европа“ и „Еразъм+“ и посочи възможностите те да се комбинират с други фондове и програми за постигане на максимален ефект от инвестициите. Тя изтъкна, че една от основните новости на "Хоризонт Европа" е новият подход за фокусиране на действията върху ограничен брой мисии, които имат високо обществено значение.
Мисиите са пет и имат широкоспектърен обхват. Първите две са за борбата с рака и с климатичните промени. Третата е за интелигентните градове. Следват мисиите за здравето на почвите и храните и за опазване на океаните и моретата. Всяка от тях има конкретни цели и срокове за осъществяването им. До 2030 г. например 75 на сто от почвите в Европа трябва да бъдат здрави.
Мисията за здрави почви и храни ще съчетава научни изследвания и иновации, обучение и консултации, както и демонстриране на добри практики за управление на почвите чрез използване на така наречените „живи лаборатории“ и демонстрационни центрове, обясни еврокомисарят. Амбицията е да бъдат създадени „1000-2000 такива лаборатории в различни европейски региони“ Габриел не изключва такава лаборатория да има и у нас.
Еврокомисарят подчерта, че „вярва в потенциала на българските земеделци, които са отворени към новото, съчетавайки го с традиционното“.
„Хоризонт Европа“ предвижда клъстер насочен към „Храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда“. Това е уникална възможност и за българското селско стопанство. Много е важно да изградим силна иновационна екосистема, включваща и веригата на селското стопанство и храните, каза Габриел.
Мария Габриел засегна и темата за Европейския съвет за иновации (ЕСИ), който от една година работи като пилотен проект. Той предоставя финансиране за подкрепа на иновативни проекти с фокус върху малките и средните предприятия. Предвижда се бюджетът на ЕСИ да бъде 10 млрд. евро като 70 % от бюджета са определени за малки и средни предприятия, включително стартиращи компании.
По време на кризата видяхме, че по различен начин трябва да се отнасяве към европейските фондоре, отбеляза тя и изтъкна, че Европа изостава по отношение на иновациите, в сравнение със САЩ и Китай.
За да се обърне тази статистика, по „Хоризонт 2020“ има покана за екологични проекти в 10 области, включително в аграрния сектор, каза още Мария Габриел. Важно е всичко, което правим да достига до хората, подчерта тя.
Днес наблюдаваме целенасечено въздействие върху обществения дневен ред в България, което отмести поглед от важните за страната неща, каза пред форума доц. Антоний Гълъбов. Той изтъкна финансовата стабилност у нас и определи като грешка, че сега, когато приключва един финансов период, това не се използва. Вместо това в европейските медии се води тежка кампания срещу България, инспирирана от тук. Тя ощетява образа на страната ни, нейния публичен интерес и ще ни лиши от възможност да привлечем повече средства, смята доц. Гълъбов.
„България от години е бенефициент на финансовите помощи на ЕС, в страната са постъпили милиардни фондове, които са допринесли видимо за нейното развитие. Българите знаят това, поради което включително по тази причина в голямото си мнозинство подкрепят членството на страната в ЕС“, посочи в приветствието си към форума Торстен Гайслер - ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер” за България.
Гайслер припомни, че по време на кризата с коронавируса Европейският съюз е приел най-големия пакет от помощи в историята си. Според него обаче „на цифрите трябва да се даде лице, за да станат нагледни и убедителни за хората“.
Затова и в България тряба да има конкретна визия как ще се използват европейските пари, убеден е Торстен Гайслер.
И пътят за това е да бъде обяснено на „всеки българин и българка как той или тя лично ще има полза от тях“. Защото повечето хора не мислят в абстрактни категории. Те искат да знаят какво конкретно ще се промени към по-добро за тях в бъдеще.
На форума бяха дискутирани възможностите за работа с европейски програми през следващия програмен период, приоритетите в дневния ред на Европа и предизвикателствата за страната ни, както и българският опит в усвояването на европейските фондове.
