“Със своя дребен, под обикновения ръст вид, пише той, покойният учител Рад Гемиджиев мъчно би могъл да остави впечатление на някакъв бунтар. Па и сам дядо Лалчо, както всички го наричаха в преклонната му възраст, никога не се натрапваше на събеседниците си с хвалби за своето участие в комитетския живот на с. Мечка. Това, което е смятал, че трябва да го каже, той го е написал в няколко тетрадки, които са изчезнали.”
Рад Гемиджиев е един от учредителите на Меченския революционен комитет, основан на 10.02.1876 г. в къщата на меченския революционер Димитър Коклев. Той е активен участник в подготовката на Априлското въстание. След обявяване на въстанието, участва в организиране отбраната на селото. След потушаване на Априлското въстание, заедно с местното население, Рад Гемиджиев напуска селото и се укрива в планината до обявяване на амнистията от турското правителство.
След Руско-турската освободителна война учителствува в с. Мечка до 1886 г., след което се премества в Панагюрище. Проявява се като добър учител и активен читалищен деец.
Изпълнил своя дълг към отечеството, Рад Гемиджиев умира през 1932 г.
Документалните материали за личния фонд на Рад Генчов Гемиджиев са предоставени на Държавен архив – Пазарджик от Градския исторически музей – Панагюрище. Фондът е заведен под номер 531К.
Петко Ральов Мачев Петко Мачев е роден в Панагюрище през 1820 г.
По време на Априлското въстание е един от най-възрастните членове на Революционния комитетет и Привременното правителство в Панагюрище.
Произхожда от семейство на джелепин, (търговец на жива стока). Като младеж се отличава със своята смелост, родолюбие и свободолюбие. Обича да препуска на кон, облечен с хубави, скъпи дрехи и да носи скъпо оръжие.
Членува в Панагюрския революционен комитет и често придружава Георги Бенковски при неговите обиколки в Панагюрския край. Съгражданите му се отнасят към него с доверие и уважение. Името му било известно както в Панагюрище, така и в някогашната Панагюрска нахия, (малка околия).
Взема дейно участие както в подготовката на Априлското въстание, така и по време на сраженията, като член на Военния съвет и революционното правителство.
След потушаването на въстанието, успява да се спаси. Дочаква освобождението на България от турско робство. Умира през 1902 г.
Документите за личния фонд на Петко Мачев са предоставени също от Градския исторически музей – Панагюрище на Държавен архив – Пазарджик. Обработени и заведени са към фонд 532К.
Инициативен комитет за построяване паметник на загиналите в Априлското въстание в м. Оборище. 1900 г.Материалът подготви:
Искра Андонова, ст. експерт в Държавен архив - Пазарджик
