На фестивалната сцена в Луоянг 

Танцова формация „Хорце“ се завърна от Китай, където 35-те танцьори от Пазарджик играха на пет различни сцени в Китай. Те бяха там по покана на организаторите на фестивала за културен обмен „Здравей, Луоянг -2019“.и лично бяха приети от кмета на града.

„Емоциите не могат да се опишат с думи“ – това беше първата им реакция и в същото време започват да разказват, допълвайки се, прекъсвайки се, защото, видимо, вълнението им е голямо и трудно се овладява. На първата си репетиция в Пазарджик те споделиха част от емоциите, от видяното, разказаха пред ПА медия за участието си и за приема, който са имали.

„Чувствахме се като звезди! Не мога да повярвам! Идваха да се снимат с нас! Даваха ни да гушнем децата им, за да ни снимат! Приеха ни много радушно!“, това каза Диляна Горчева – една от участничките в турнето до Китай. „За мен преживяването беше културен шок във всяко едно отношение – и като история, и като архитектура, и като култура, и като традиции, и като храна, включително“, допълва я Юлия Костова. „Тръгнах може би предубедена. Сега знам, че това е много красива и подредена страна, с много отзивчиви хора“, каза Маги Георгиева.

Пред събралите се за репетиция танцьори на „Хорце“ Зоя Велкова, ръководител на танцовата формация, показва подаръците от Китай – керамична статуетка и изключително изящни прибори за хранене с порцеланови дръжки, подарени от кмета на китайския град домакин на фестивала. Прибори за хранене за един човек се подаряват на много скъпи гости – някога само на кралски особи. Подаръкът всъщност е признанието, което домакините са направили на гостите си от България - подарък като за крале!

Първият видян град е бил Шанхай – с огромните осветени небостъргачи, след това Луоянг, Лоян и Руян, където е било първото участие на „Хорце“. „Със сигурност мога да кажа, че бяхме най-голямата атракция. Когато излязохме на сцената, с бурни аплодисменти бяхме приветствани от многобройната публика. И така протекоха всичките ни следващи участия“, разказа Зоя Велкова. Освен в Руян „Хорце“ са играли на сцени в Син, в Луой, на прохода Хангу. Но освен предварително планираните им изяви е имало и импровизирани, като изпълнението на живо на българска песен по време на дегустация на вино.

„На фестивала участваха хора от различни култури, видяхме различни традиции, различни танци, изключително интересни бяха австралийците. Всичко това ни обогатява. Китайците бяха с много интересни костюми под формата на цветето пеони. Бяха много красиви – за този културен шок говорим!“, разказва Ваня Стоянова, впечатлена от почитта, с която китайците се отнасят към това изящно цвете: „Пеони всъщност са божури – императорско цвете, което е използвано не само като декорация, но и в медицината, и в храната. Китайците дълбоко почитали божурите и ги отглеждали около императорските дворци. На обикновените хора било забранено да отглеждат божури. Сега пеони се използва свободно и в сладкарството, а включително от цветето свиват и цигари, търсейки отново лечебния му ефект“.

Редът и чистотата бяха посочени почти от всички танцьори на „Хорце“ като нещото, с което свързват Китай. „Организацията на живот им е перфектна, не знам на какво се дължи, дали на комунизма, дали на симбиозата му с капитализма, но редът е невероятен. Всички хора работят и всеки си знае мястото, нещо върши. Специално снимах в Забранения град един човек, който на пръв поглед по нищо не се отличава от туристите, беше с метла, метеше и нещо се беше залепило за плочката на улицата - той се наведе изчопли го с нокът, прибра го с метлата и продължи. Това ме шокира. Но в Китай всичко става бавно. Както Яндзъ тече бавно, така и животът там тече бавно. В магазина работят с такова достолепно спокойствие, че чак прави впечатление - без значение колко дълга е опашката, цари спокойствие и методичност! Най-бързото, което видях, беше рязането на патица по пекински на слайсове“, смее се Юлия Костова.

Организацията на движение в Луянг също е била интересна – като в много други източни държави там си служат с клаксона, за да дадат знак, че ще правят маневра. Но в Пекин движението е организирано съвсем по различен начин. Мегаполисът изисква друг ред. „И пак ще кажа, че не съм обмислила всички чувства, които ме овладяха там, вълнението е още много силно“, признава си Юлия Костова.

С вълнение за чаената церемония разказва Ваня Стоянова: „Китайската чаена церемония е много по-различна от японската. Имах възможност да ги сравня. Сервира се в малки съдове – и чайникът, и чашките са малки, защото тамошните сортове чай така отдават аромата си най-добре. Чаят, който е запарен в чайника, се сервира първо във висока керамична чашка, след това тя се покрива с широка и плитка чаша, изчаква се определено време, след което чашите се преобръщат – чаят от висока чашка се излива в плитката и широка чаша. Когато се пие от широката чаша, се усеща най-силно ароматът на чая“.

С вълнение танцьорите от „Хорце“ разказват и за Летния дворец в Пекин, с огромния парков комплекс, с езерото, използвано за водоснабдяване на столицата и за спасение от жегите, за построения от императора коридор, дълъг километър, за да може вече възрастната му майка да се разхожда в дъждовните дни. Коридорът е уникален с четирите си годишни времена. Статуя на мраморна лодка във водата също е предизвикала интерес. Домакините са разказали, че лодката символизира императора, а водата е народът – лодката се движи по водата, но водата може да я обърне…

В Забранения град всички са видели „видимите три и невидимите пет“ - когато застанеш на входа на Забранения град се виждат три входа, а от другата страна се виждат пет. Двата вътрешни са за заблуда, а площадът някога се е ползвал за екзекуции и наказания на провинилите се. На сградите в Забранения град на четирите им ъгъла има фигурки. Колкото повече са фигурите, толкова по-важен е човекът, който живее в сградата.

Хора без работа в Китай няма, това твърдят пазарджиклии. Дори и в свободното си време всеки прави нещо – например, на площадите и пред моловете се играе тяхната популярна игра Го, или на публични места танцуват различни стилове танци в зависимост от възрастта и предпочитанията си.

Манастирът Шаолин, Великата китайската стена, Летният дворец на императора, площад Тиенанмън, Забраненият Град, Храмът на небето - всичко това ще остане незабравим спомен за танцьорите от "Хорце", които отидоха в Китай, за да популяризират българските народни танци и да почерпят от културата на Изтока.





Катя Бузник

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините