Противно на надгробните слова, които можете да чуете навсякъде по медиите относно девалвацията, деморализацията и пълната изчерпаност и провал на българската душевност, тайно и полека едно много показателно явление упорито се отстоява в живота на нашата нация. Къде ли не и по какви ли не поводи народът ни реши да пее, танцува, твори чрез всички изкуства, да общува, споделя и весели, разбира се и да похапва и пийва юнашки, както си му е редът при груповите веселби. Неувяхналата българска душа намери начин да празнува своето поредно възраждане чрез фестивалите – нещо като по-изискани и културно ориентирани наследници на традиционните събори. Ако изсърфирате из интернет, ще разберете, че всъщност страната ни се тресе от фестивали, които едва успяват да се сместят във времето на пролетта и лятото, твърде кратки за развихрения творчески изблик на българите.
Графиката по-долу представя резултатите от национално представително проучване реално и истински проведено от агенция Маркет ЛИНКС през м. май 2018 г. сред 1010 човека. Тя показва познатостта, посещаемостта и намерението за посещение през 2018 на част от фестивалите в България. Всъщност, то няма претенциите да измерва успешността на фестивалното движение у нас. По-известните фестивали са поставени като база за сравнение с нивото на популярност, която набира едно относително ново явление – фестивалите сред природата, които се появиха преди 10-на година. Те стават сборна среща на една алтернативна общност – представителите на нова ценностна система или поне заявяващите, че се числят към нея.  Как да ги наречем – „хората на новото време“ или „хипитата на 21 век“, или „зелените“, или „еко хората“, или ...трудно е да им се лепне етикет, защото те са доста различни.

Настоящата публикация няма за цел да рекламира алтернативните фестивали сред природата, а да обърне внимание на социално явление, което набира сила и при което, очевидно, комерсиалната цел е на много заден план. Разбира се, и там има вход и се купуват и продават разни неща - основно ръчни прозведения и прясно приготвени храни. Но докато повечето културни и развлекателни фестивали се спонсорират от общините или рекламиращи се фирми и имат за цел повишаването на имиджа и приходите на местния бизнес и население, фестивалите сред природата нямат такава цел. Те се случват сред природни местности, замислят се от чудаци и се сътворяват основно от доброволци. Като теглят чертата накрая, всички са предоволни, ако завършат нула на нула – т.е. с поне покрити разходи. Учудващото е, че упорството на чудаците доброволци да случват  тези трудни за организиране събития не отслабва с времето.
На пръв поглед музиката е основният повод за събирането на  тази нарастваща общност от хора, които споделят общи идеи и светоусещане. Да, там можете да чуете уникални групи, представящи различни стилове, сред които, като че ли най-голяма възхита привличат музикантите, преплитащи традициите на фолклора с модерния саунд. Много от тези групи имат публика, но нямат сцена... и тогава ентусиастите просто им я построяват. Но, музиката е фонът, на който се случват тези срещи и допринася за магията,  истинските причини обаче са много по-дълбоки и показателни.
Беглика фест, най-големият фестивал сред природата, символизира парадигмата на новото време, свързана с връщането назад към земята, опазване на природата, човешкото сътрудничество и споделяне и, съответно, събира хората, които вярват в тези ценности. Фестивалът "GOATMILK Фестивал на спомените" в Горна Бела Речка и този в село Долен постигат съживяване на западнали, затънтени места чрез сътрудничество с местното население.  Фестивалът WakeЪп!, от тази година прекръстен на  "Експеримент: Събуди се!", призовава към пробуждането на човечеството и като цяло има по-философско и езотерично звучене. „Въздухария“ е Фестивалът на свободния полет – и на тялото, и на душата и събира „свободни, толерантни и интересни хора“. Фестивалът „Боровинкови нощи“ на хижа Амбарица предлага на лунна светлина театрална постановка и  класическа музика и организира подпомагането на благотворителна кауза за възстановяване на въжената линия до хижата.
Ако искате вярата ви в българите да се върне или вдъхнови, посетете някой от тези общностни фестивали. Без да се страхувате, че сте много различни и може да останете неприети.  Фестивалните хора там са приветливи, миролюбиви, отзивчиви и изненадващо трезви,  нищо че голяма част от тях са облечени странно – маскарадно-ексцентрично или клошарски. По поляните седят, разговарят или пеят различни групички, към всяка от които можете да се присъедините. Може да се увлечете във внезапно развихрилите се по сред бял ден танци с развети коси и да пропуснете голяма част от програмата. Но дори и през всичките фестивални дни просто да се излежавате на поляната в плен на Магията и да наблюдавате човешкия мравуняк, ще сте обзети от щастието да сте част от едно невероятно цяло.
Фестивалите сред природата, обаче, са нещо повече от един голям купон. Там наистина има различни интересни и полезни забавления, не само приятни за преживяване, но от които може и да научите нещо ново. Можете дори да чуете изказванията  на  някой заместник-министър на образованието или кмет, или презентациите на различни специалисти, които говорят за промените в обществото, алтернативните валути, здравословното хранене, еко строителство, биодинамично земеделие и т.н. Без екран и пауър пойнтски презентации - просто като разговор в кръг под шарените сенки.
С течение на времето фестивалите сред природата промениха и формата си – купонджиите хипари вече станали родители, сега идват с децата си, и не искат музиката неистово да трещи денонощно. Тишината също им стана ценна. Тишинавтите на Беглика феста ще ви заведат на своя безмълвен остров и ще ви държат в мълчание докато ...дойде следващата група.  В тези фестивали задължително има кътове-детски градини, както и доста други занимания и забавления за деца. Децата станаха втората важна фестивална група.
Много съвременни продукти се кичат с титлата ЕКО. Еко фестивалите наистина се опитват да минимизират негативното въздействие от събирането на много хора на едно място. Компостни тоалетни, разделно събиране на отпадъците, компостер за органичните отпадъци, канчета и чаши за многократна употреба. И колкото и да е странно, като че природата се отплаща. Доказан факт е, че за 10 години на Беглика, никой не се е наранил сериозно, въпреки че босите крака са много, не се е удавил, въпреки че язовирът си е язовир,  не е бил ударен от гръм, въпреки че е имало не една гръмотевична буря, никой не се сбил с никого, въпреки че се продава бира и, все пак, хората са много и  различни.
Тези фестивали се сътворяват с героичните усилия на много доброволци. Какво кара тези младежи вместо да отидат на бригада в чужбина или да се хванат някъде на добре платена сезонна работа да подарят част от лятната си свобода и сили за да построят, подредят и поддържат доста големи пространства при трудни условия, за да може общността да се наслаждава на всички музикални изпълнения, уъркшопи, дискусии, храни, спортни и културни забавления? В наше време не много дейности могат да ти създадат усещането, че извършваш нещо значимо. Да участваш в случването на такъв фестивал  очевидно е наистина голямо и силно, то те променя за цял живот. По думите на един доброволец, „То не се обяснява. То се преживява. Който е бил, цяла година чака следващия фест“.
И така: дали като доброволец или като посетител, идете на поне един от фестивалите сред природата. Това ще ви промени. Ако не сте успели да се събудите на „Експеримента: Събуди се!“, да хапнете боровинки на „Боровинковите нощи“, все още има време да се стегнете и да поставите един заключителен акорд на лятото с десетия рожден ден на Беглика фест в края на август, или с „Въздухария“ – в началото на септември.



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините