С прожекция на авторския моноспектакъл "Свободата е мила, истината е свята" на 2 юни от 18:00 часа в ДКТ "К. Величков" ще бъде отбелязана 75-та годишнина от рождението на режисьора, актьора и човека Милен Пенев.

МИЛЕН ДИМИТРОВ ПЕНЕВ
(13.ІV. 1943, Варна – 31. ХІІ. 1991, София)

ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ
МИЛЕН ПЕНЕВ – АКТЬОРЪТ
Завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ през 1967 г. в класа
на Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.

1967 – 1968 работи в Драматичен театър – Пловдив. Дебютира в „Път през ада“ от Ив. Остриков в ролята на КОСТЯ – реж. Киркор Азарян.

1968 – 1969 работи в Държавен сатиричен театър – в „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолд Брехт в ролята на СИМОН ХАКАВА, реж. Методи Андонов.

1969 – 1972 работи в Драматичен театър „К. Величков“ – Пазарджик.

1970 20.ХІІ (премиера) „Както ви се харесва“ от Уилям Шекспир в ролята на ШУТА – ТОЧИЛКО – режисьор Леон Даниел.

1971 25.І. Честване 100 г. театър в Пазарджик с „Многострадалната Геновева“ в ролята на ГРАФ СИГФРИД – режисьор Николай Поляков.

1971 21.ІІІ.  (премиера) „Среща“ от Лозан Стрелков в ролята на НАРЦИС ЧЕРНЕВ – режисьор Николай Поляков.

1971 9.Х.  (премиера) „Голямата печалба“ от Ектор Кинтеро в ролята на ОКТАВИО – режисьор Киркор Азарян.

1972 16.ХІІ. (премиера) „Вампир“ от Антон Страшимиров в ролята на ЖЕЛЬО – режисьор Вили Цанков.

1972 – 1976 работи в Театър „София“,  играе ролите на:
Д-р САВИЧ от „Събота`23“ на Стефан Цанев –
САДАЛ от „Садал и Орфей“ на Иван Радоев –
АВИТОХОЛ от „Старчето и стрелата“ на Никола Русев–                 
БУСАГИН от „По-големият син“ на Александър Вампилов –
ШАМАНОВ от „Миналото лято в Чулимск“ на Ал. Вампилов –       
МИТЯ от „Златния слон“ на А. Копков – реж. Панталей Панталеев;

 МИЛЕН ПЕНЕВ В КИНОТО
1965 г. – БОРИС в „Неспокоен дом“ – реж. Яким Якимов;

1967 г. – ОФИЦЕРЪТ в „Човекът в сянка“ – реж. Яким Якимов;

1969 г. – ХРИСТО БОТЕВ в „Свобода или смърт“ –  реж. Никола Корабов;

1969 г. –в „Иконостасът“ – реж. Тодор Динов   и Христо Христов;

1972 г. – ОВЧАРЯТ (любимият на Мария) в „Козият рог“ – реж. Методи Андонов;

1973 г. – СИНЪТ РАШКОВ в „Сиромашко лято“ – реж. Милен Николов;

1977 г. – Доц. КИРИЛ МИЛЕВ в „Завръщане от Рим“ (5 серии) – реж. Иля Велчев;

1977-1982 г. – в „Четвъртото измерение“ (6 серии) –   реж. Вили Цанков.

Милен Пенев и Катя Паскалева в „Козият рог“.  Оператор Димо Коларов.

През 1965 г. излиза сборникът „Свирепо настроение“ от Йордан Радичков. По него Милен Пенев прави моноспектакъл, на  който
сам е постановчик, режисьор и главен герой – БРЪМБАРА. Методи Андонов и състудентите на Милен са страшно впечатлени. По
тяхна покана Радичков гледа моноспектакъла. Така през 1967г. в Сатиричния театър се появява „СУМАТОХА“ на Йордан Радичков.

МИЛЕН ПЕНЕВ – РЕЖИСЬОРЪТ
1976-1990 – Милен Пенев е назначен в Драматичен театър „К. Величков“ – Пазарджик.
1976 8.VІ.  (премиера) – „Очарователната обущарка“ – жесток фарс от Фредерико Гарсия Лорка. Сценография – Атанас Загалевски, музика – Юри Ступел.
Това е режисьорския дебют на Милен Пенев.

1978 19.V. (премиера) – „Призраци“ от Хенрик Ибсен. Сценография – Димитър Божков, музикално оформление – Григор Кънев.Спектакълът е неговия режисьорски изпит пред комисия оглавена от Киркор Азарян.

1980 19.ІХ. (премиера) – „Хеда Габлер“ от Хенрик Ибсен. Сценография – Марин Маринов, музикално оформление – Светослав Николов, костюми – Светлана Цветкова.

1981 4.ХІ. (премиера) –  „Официалният костюм“ от Раймон Мария дел Валие-Инклан. Сценография – Гилермо Дейслер, костюми – Зоя Генчева, музика – Веселин Николов.

Още от 1976 г. Милен Пенев започва да изследва стиховете, статиите и фейлетоните на Хр. Ботев. Преживял тежко неуспеха на филма „Свобода или смърт“ (1969 г.), той се готви няколко години за своя реванш към Ботев, публиката и критиката. Ражда се новата му пиеса – „МЕЧТА С ВЪПРОСИ“.  Имах шанса да съм част от осъществяването на тази мечта на Милек, като сценограф и приятел.
Марин Маринов

1982 1.VІ, 18 ч. – Камерната зала на Драматичен театър „К. Величков“ – „МЕЧТА С ВЪПРОСИ“ – автор, режисьор и изпълнител – Милен Пенев. Сценография –  Марин Маринов.

Христо Ботев, в композицията на Милен Пенев, създавана с отецпаисиевско,  къртовско  себеотрицание,  в  продължение  на  повече от десет години – по статии, писма, фейлетони, стихове и вестникарски антрефилета на самия Ботев, на още с дошлото до нас от Захари Стоянов и със съвсем мъничко думи и на М. Пенев, не е войвода, не  е поетична месия, нито пък  е  гръмогласен балкански  вития.
Това  е,  преди  всичко  респектиращ  опит  на Милен Пенев,  актьор  и режисьор, да обясни на себе си, и на нас, в тогавашния и в сегашния макро- и микросвят защо се роди и защо го убиха, нужния тогава и не по-малко нужен сега Христо Ботев. Няма нищо по-лъжливо от широки известното. Няма нищо по-опасно от  сляпото преклонение пред паметника на величието, особено  когато паметникът е поставен на всеобщо обозрение и когато вели¬чието, макар и такова, се обяснява христоматийно и трафаретно. И си мисля, че именно в това е ключът на Милен Пенев, и тук именно е тайната, която ни приобщава и ни кара да мълчим щом сме посмели да си помислим, че трябва да бъдем  истински...

Най-добрата награда  за  труда, дързостта,  обичта на  актьора и на човека Милен Пенев, към гения, величието и простотата на първия от най- българските поети-революционери по сърце и по душа, по същност, би било, ако зрителят не само че се стича масово, но и ако зрителят-човек, не се боя и от още една голяма дума, ако зрителят, човек и българин, потърси спектакъла и като потребност, и като отговор на себе  си и на много още неща в кръвта и в  съзнание  то, и в битието ни, но още и ако повтори или  загрети. Искрено  се надявам на  това, защото освен другото и наред с всичко, което спектакълът предлага, има и една великолепна финална сцена, която живее плътна и неотстъпчива като незрим и като неръкотворен паметник, да си послужим с думите на друг велик поет, и в която търсеният завършек на сцената са ненадминатите по патетика и изпепеляваща скръб думи на Захари Стоянов, за куршума на Вола, неразгадан и досега: „…и успокоиха челото на нашия Ботьов“...
Петър КОЛЬОВСКИ
(в-к „Септемврийско знаме“; бр. 67; 08.06.1982 г.)

След един месец същата  година (1982)  Пловдивският  телевизионен  център  заснема моноспектакъла със заглавие „Свободата е мила, истината е свята“. Сценарий и постановка  – Милен Пенев. Продукцията е с режисьор Лили Врапчева и отговорен оператор – Петко Шойлеков.

1984 2.ІІІ. (премиера) – „Златната мина“ от Ст. Л. Костов. Сценичен вариант и постановка – Милен Пенев. Сценография и костюми – Марин Маринов, музика – Веселин Николов.

1984 5.ХІ. (премиера) – „Няма да платим, няма да платим“ от Дарио Фо. Постановка – Милен Пенев. Сценография – Нина Пашова, музика – Юри Ступел.

1986 14.ІІ. (премиера) – „Следобеден сън“ – по мотив от пиесата „Ето какво  се  случи“ от Маргарит Минков. Стихове – Маргарит Минков, музика – Веселин Николов,  сценография – Нина Пашова,  хореография – Иван Кочев.

1987  13.ІV.  (премиера) –  „Тартюф  или Измамникът“  от Жан-Батист Поклен Молиер. Превод от френски – Стоян Бакърджиев. Постановка – Милен Пенев, сценография и костюми – Нина Пашова, музикално оформление – Григор Кънев,пластика – Лучия Генчева.

1987 ХІІ (премиера) – „Съвсем между нас“ от Алън Ейкбъри. Превод от английски – Искра Николова. Постановка – Милен Пенев, сценография – Марин Маринов, музикално оформление – Григор Кънев.Поставя се за първи път в България.

1990 10.Х. (премиера) – „Невидимата дама“ от Педро Калдерон де ла Барка. Превод от испански – Стоян Бакърджиев. Постановка – Милен Пенев, сценография – Младен Младенов, костюми – Жана Димова, музика – Григор Кънев.
Поставя се за първи път в България.

Това е последното заглавие в творческата биография на Милен Пенев.

На 31 декември 1991 г. Милен Пенев умира в София при неизяснени обстоятелства. По волята на брат му е кремиран и прахът му е погребан във Варна.

През 1992 г. Драматичен театър „К. Величков“ представя „ШУМ ЗАД КУЛИСИТЕ“ – комедия от Майкъл Фрейн.
Сценичен  вариант  и  постановка – Андрей Аврамов,  сценография  и костюми –  Вячеслав Парапанов, музика – Любомир Денев.
С  участието  на:  Добринка  Гецова,  Стоян  Пепеланов, Мариана Миланова,  Валери  Сегментски,  Евелина  Бучаклиева, Иво  Русев,  Борис Чернев,  Веселина  Раева  и  Димитър  Бакалов.
В програмата за спектакъла те заявяват:

ПОСВЕЩАВАМЕ РАБОТАТА СИ НАД ТОЗИ СМЕШЕН РАЗКАЗ ЗА ТЕАТЪРА НА ПАМЕТТА НА СВОЯ КОЛЕГА – АКТЬОРА И РЕЖИСЬОРА МИЛЕН ПЕНЕВ, КОЙТО КАТО НИКОЙ ДРУГ УМЕЕШЕ ДА СЕ СМЕЕ. НА ЧОВЕКА, КОЙТО Е ЧАСТ ОТ НЕСЪКРУШИМИЯ ДУХ НА ТЕАТЪРА.

От състава на „ШУМ ЗАД КУЛИСИТЕ“


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините