Малцина днес се поклониха пред паметника на жертвите на комунизма в Пазарджик. Рано сутринта първи поднесоха венец от Областната организация на БЗНС  и СДС - Пещера.  До обед отделни граждани и още "камерни" партийни групи  поднесоха цветя в основата на черния мрамор.
Разбира се, почитта и паметта не е задължително да бъдат публично демонстрирани. Бог да прости жертвите!

Онези, избитите без съд и присъда и онези - с писаните после присъди, и онези - в лагерите, и онези  - в подземията на ДС, и онези - по нивите и синурите, и онези ... и онези.... И оцелелите, които до последно не искаха възмездие над своите палачи, не искаха да се пролива кръв.

Но цената на това великодушие, на този исторически компромис, избран чрез липсата на категоричност от народната воля, се оказа твърде висока. И само бъдещите поколения могат да кажат - оправдана ли бе. Оправдано ли бе на тази цена да се остави бившата  партийна и държавна номенклатура да трансформира партийната си власт в икономическа и да продължи да диктува, определя и направлява развитието на страната. И точно такива - от политически мимикриралите си позиции, от фанатизирано бранещи партийните си групички, от недостижимите хидроложки дълбини на приватизацията, от заграбени медийни амвони  самопровъзгласили се  пророци на истината  съдят всичко и всеки. И точно такива, и точно така разпалват носталгията по най-мракобесния режим. Само такива, чиято кръв не носи родовата памет на жертвите, на жертвите на комунизма. 








Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините