Д-р Г. Чобанов за стартиралия модул "Мляко", с който фермерите чрез таблет от 22 януари могат да изпращат резултатите от пробовземане
На сайта Говедовъд.ею на 19.01.2018 г. бе публикувана статия със заглавие „Модул мляко – старт: 22.01.2018 г.“
Статията засяга няколко аспекта по въвеждането на модул Мляко, които бих желал да коментирам по-подробно.
Най-притеснителното за мен е в началото на статията:
„През последните дни, се срещнахме с доста фермери, и учудването ни бе голямо, че те въобще не бяха чували за този Модул. След като им разказахме за това, едни казаха –Ама хич няма и да си мръдна пръста, други – Ами ще изчакаме да видим, какво ще стане, трети отсичаха – с Наредба 3 и модула в кюпа.“
Не за първи път се сблъскваме с незнание или неинформираност. Ситуацията бе аналогична и във връзка със Заразния нодуларен дерматит – въпреки, че 2 години подготвяхме бранша, при поява на първите огнища се оказа, че има говедовъди, които не бяха чували за тези наши усилия. А на практика за това говорехме на всички срещи на консултативните съвети, бяхме огранизирали две обиколки на страната и специализирани срещи с бранша… Странно бе и друго – докато имаше незнаещи фермери, имаше и такива, които не бяха чули името или за други подробности, но пък знаеха за „гръцката болест“ И това бяха хора, които нямаха време и възможност да оставят оборите и да участват в срещи или протести – т.е. нашето притеснение ги бе застигнало.
За проблемите в млечния сектор се говори от много години. И не само за цената на млякото, а и за неговото качество! Защото за да продаваш нещо на висока цена, първо трябва да докажеш, че продаваш същото нещо! Така за да продаваш мляко, трябва да докажеш, че това е мляко – не само, че го докарва на цвят, а отговаря и на останалите показатели. Силно ме съмнява да има фермер, който да не е наясно кое мляко е хубаво и кое не е – най-малкото защото го консумира и неговото семейство. Качеството на произвежданото мляко много ясно личи и от изготвената от БАБХ презентация, която вече бе показана на значителен брой фермери. Оправянето на качеството на суровото краве мляко продължи прекалено дълго. И в края на всяка отсрочка отчитаме същото – имаме нужда от нова отсрочка. Това обаче свърши в края на 2015 г. Видно от коментарите, някой хора още не са осъзнали това.
Въпросът не е „Ще ползваме ли модул Мляко?“. Въпросът е – „Ще произвеждаме ли мляко?“. И това касае правовата държава – всеки има право на недоволство и на протести. Всеки обаче има право и да получава за парите си това, което желае. В този смисъл, всеки един потребител, купувайки си мляко, очаква точно това – да е закупил мляко. Суровината, която не покрива параметрите на сурово краве мляко, не се третира като мляко и не следва да се търгува за хранителни цели. Така всички пазарлъци са излишни. Или ще се доказва, че се произвежда и търгува сурово краве мляко, или няма да се търгува изобщо. И всеки може да направи своя избор свободно!
Дали да се вземат и изследват по 2 проби месечно? Отговора в статията е изключително ясен, при това правилен: „При липсата на данни през петнадесет дена от самоконтрола, ще светне червената лампичка в компютъра, и фермата отива в графа с неотговарящо мляко. С други думи, отива на поправителен изпит, и си почва пробите отначало, за да докаже, че произвежда качествено мляко.“ С една добавка – докато трае този поправителен изпит, млякото няма да се използва за хранителни цели – поне 4 месеца! Дали някой може да си го позволи?
Дали да се използва модул Мляко? Одита на Европейската комисия недвусмислено показа, че начина по който е организирано пробовземането е незадоволителен и компрометира доверието в качеството на българското сурово краве мляко. Така се стигна и до идеята за модул Мляко – да гарантира пред Европейската комисия, че вземането на проби е процес, които може да се контролира с цел избягване на фалшификациите.
Много от фермерите в бургаския край се оплакваха как са чакали по цял ден на опашка за предаване на пробите в лабораторията. С въвеждането на модула се цели подобряване и на този процес – автоматизиране на приема на пробите.
А какво ще кажете за резултатите от пробите? Предпочитате да чакате резултата на хартия, който сетне да предоставите на ОДБХ? Не ви ли затруднява това? И не искате ли процеса да се опрости?
Ами смятането на средногеометричната стойност за месеца? Дали всеки може да се справи с това? Не е ли по-удобно модула да поеме тази дейност?
А писането на хартия? Писането доставя ли ви удоволствие? Не ви ли притеснява, че може да объркате нещо в придружителното писмо? И да се окаже, че се пратили проба, платили сте я, а нещо все пак не е било в ред и нямате получен резултат?
Наблюденията ми от проведените обучения на фермери и ветеринарни лекари показва, че с модул Мляко се работи много по-лесно в сравнение с писането на писма. Информацията е много по-сигурна, защото няма как да сбъркаш. И най-трудното е да пребориш страха от таблета!
А колко струва таблета? „От предварителните проверки се разбра, че цената доста варира, но при всички случаи ще е над 700 лв.“. Таблетите, с които работят колегите от ОДБХ са закупени на цени от около 300 лева. Таблетите, с които са извършени обученията до сега са също с цени от около 300 лева. Предвид притесненията на пробовземачите, БАБХ промени първоначалното си виждане и към момента могат да се използват и устройства с по-слаби от посочените в предварителното обявление параметри. На последните обучения в периода 18-21.01.2018 г. проби се въвеждаха през мобилни телефони, както и през таблет, който деца във фермата ползват за игри! И това са устройства, чиято цена е далече под 700 лева! Вероятно дори под 200 лева.
Защо тогава посочихме тези параметри? Защото условията по фермите са различни. Едно обикновено устройство ще работи във ферма с добро разположение. Има обаче опасност то да не сработи когато покритието на мобилния оператор не е добро, особено ако се налага да се работи „оф-лайн“. Освен това ако камерата не е с нужните параметри, отпада възможността за ползване предимството на баркода. Липсата пък на GPS устройство няма да може да засече локацията и така няма да може да се въведе пробата. Обръщам внимание, че са посочени минималните препоръчителни параметри. Изборът обаче е свободен!
Приложението „Проби мляко“ е разработено и заплатено от БАБХ и е безплатно за ползване от страна на пробовземачите. Съгласно предварителния план, приложението вече може свободно да се изтегли от Google Play магазин на всяко Aндроид устройство.
Модул Мляко стартира официално на 22.01.2018 г. Всички констатирани проблеми ще бъдат остранявани своевременно, така че пробовземачите да не изпитват затруднения. За целата обаче те следва да мога да работят с приложението.
И тук стигаме до въпроса – подготвени ли са пробовземачите за това? Явно не всички са чули за промяната! Странно как така – всички лаборатории са информирани за това, а също и всички мандри! Възможното обяснение за мен е, че не изследват мляко, нито че предават мляко! Освен това не четат, нито се срещат с представители на консултативните съвети!
Всъщност колко фермери са наясно? От около 7 000 ферми, преминали началната оценка, до сега са били обучени около 700 пробовземача – т.е. около 10%. Дали достатъчно пробовземачи са подготвени?
Началната оценка на млекодобивните стопанства извършихме на 2 етапа с около 300 официални ветеринарни лекари. По същото време те спасяваха страната от Заразен нодуларен дерматит и инфлуенца по птиците. Задачата бе свършена, като разполагахме с 2 лаборатории. Към момента имаме над 2 пъти повече пробовземачи, а лабораториите са 6. Калкулацията показва, че имаме значително увеличение на възможностите. И все пак… При 7 000 ферми, аз лично очаквам да има поне 2 000-3 000 пробовземача. Още повече, че постоянно има недоверие към официалните ветеринарни лекари, към мандрите, към лабораториите…
Така че – действайте! Не губете време в излишни изнервяния, а решете как и кой ще взема пробите за вашата ферма – сам, мандрата или пък лабораторията? Или пък съседа, който вече е изкарал курса? И не е ли време за персонално обучение?
Д-р Георги Чобанов
Директор на дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните, и контрол на фуражите“
Българска агенция по безпасност на храните
Тази страница е видяна: 1257
