С поредица от инициативи катедралната църква "Успение Богородично" в Пазарджик отбелязва 180-та годишнина от изграждането си. В момента се подготвя изложба с църковна утвар. Преди дни Константийски епископ Яков показа един от ценните експонати - най-старата книга, която се пази в църковната библиотека. Книгата е на 390 години и ще бъде показана в изложбата, която ще се открие на 10 май в Регионален исторически музей - Пазарджик.
Почти всеки месец до края на годината има инициативи, посветени на годишнината от изграждането на храма. С църквата е свързано и името на Агатоникийски екипскоп Дионисий - създател на първото обществено училище в Пазарджик. На гроба му, който се намира в самия храм, на 22 юли ще бъде отслужена заупокойна света литургия и панихида.

Агатоникийски екипскоп Дионисий е роден през първата половина на ХVІІІ век в с. Драгор, Пазарджишко. Светското му име е Димитър. В ранна възраст получава грамотност в Пазарджик- чете и пише на гръцки език. Усвоява абаджийския занаят, преселва се в Пещера, където създава семейство. Скоро съпругата му умира, а той става свещеник и предприема пътуване до Зографския манастир на Света гора (Атон). По време на пребиваването си там приема монашество с името Дионисий. В монашеската килия на славяно-българския манастир „Св. Георги Зограф” се научава да чете и пише на български език. Изпратен е за духовник и таксидиот в метоха на Зографския манастир в Пазарджик. По това време епископията в Пазарджик остава без епископ. През 1763 г. цариградският патриарх Йоаникий III го ръкополага за Агатоникийски епископ в Пазарджик. Това става по искане на жителите на Пазарджик. Цялото население на града тържествено го посреща.
    Той въвежда богослужение и на български език. В черквата „Св. Богородица”освен на гръцки, се служи и на български език, а проповедите си изнася само на български. Именно поради това той е отстранен от поста си и е заточен в Света гора. След жалба на българските градски първенци, изпратена до Цариградския патриарх Софроний, Дионисий е освободен и заема отново своя пост. Два пъти - в периода 1790 - 1815 г.,  той е инициатор за съграждането на разрушената от еничари и турски войници черква „ Св. Богородица”. По време на гръцкото въстание през 1821 г., когато около 40 по-видни местни българи са затворени, по негов призив по-заможните българи и гърци събират 48 000 гроша и ги предават като откуп на управителя Каванозов. Въпреки това четирима от затворниците са обесени.
    Със свои средства епископ Дионисий открива и поддържа първото обществено килийно училище в Пазарджик в двора на черквата през 1823 г., помага на бедните, грижи се за сираците. Първоначално със свои средства той изгражда две стаи в черковния двор и отваря първото в града обществено килийно училище. Народът признателно именува училището  „Владиковото школо“. Обучението в килийните училища се води  на български и на гръцки езици. Изучават се  предимно богослужебни книги – псалтир, наустница, светче, евангелие. С изгарянето на черквата през 1834 г. изгаря и училището. През 1842 г., с доброволната помощ на еснафите и някои по-видни граждани, е изградена нова училищна сграда, която се е намирала на мястото на днешното архиерейско наместничество. Сградата е просторна, на два етажа, със 7 класни стаи, което е давало възможност на учителите да се разделят по отделения и това е улеснявало и учители, и ученици. В същата сграда учителства и Никифор Попконстантинов, на чиято енергичност дължим откриването на 1 ноември 1845 г. на първото в Пазарджик класно училище.



Агатоникийски екипскоп Дионисий умира на 27 юни 1827 г. в Пазарджик. Погребан е в параклиса „Свети Арахангел” на тогавашната черква. Останките му са препогребани при строежа на днешната черква „Св. Богородица”. Гробът му се намира в самата църква и именно там на 22 юли т.г. ще бъде отслужена Архиерейска света литургия и панихида.

Повече за възрожденското училище може да прочетете в интервюто с Пенка Николова, главен уредник в Регионален исторически музей Пазарджик, публикувано по повод изданието на РИМ -Пазарджик "Пазарджишкото възрожденско училище"

Източници: Енциклопедия Пазарджик, 2011 г.
                 Рисунка на художника Ангел Попов  

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините