Два основни акцента в днешната програма на фестивала "Арт идея - арт алея" - първият е с участието на известна пазарджиклийка - мецосопрана Гергана Русекова, а вторият с танци и музцика ще предизвика мисълта за надеждата за дървото на живота:

18.00    Концерт – спектакъл „Разходка из Европа”, с участието на Гергана   Русекова - мецосопран и звездите на Национален музикален театър ”Стефан   Македонски” Стефан Петков-тенор и Милена Гюрова-сопран, със  специалното участие на Екатерина Куприевская-сопран, Беларус, ХГ„Ст.  Доспевски”





21.00   Танцов спектакъл „Покаяние”, ATOM Theatre, пл. „К. Величков”  

Постоянни събития от фестивала:
· Арт инсталация ”Зелено пространство”, Централна сграда на Художествена галерия „Станислав Доспевски” и Историческия музей
· Фотоизложба „Репортажи от четири континента в търсене на емоции”, Марко Бартолини, Италия , Фото алея в Парк Острова
· Улични артисти с Георги Димитров – Моцарт, пред статуята на Лъва


Повече за "ПОКАЯНИЕ" - ТАНЦОВ СПЕКТАКЪЛ | 30 МАЙ | 21:00 ч.| ТОРТАТА:

Някога, когато ние, хората сме имали всичко, сме посегнали към дървото със забранения плод. Вместо дървото, което ни прави вечни, сме избрали това да сме смъртни....
Оттогава така живеем и до днес: обгърнали от двете страни помежду си ствола на това дърво, което ни свързва и разделя. Вместо Дървото, което ни дарява живот, Избрали Дървото, което уж ни дава познание да разбираме, но не и очи да различаваме добро от зло, истина от лъжа, любов от егоизъм... Вместо яснотата, че притежаваме всичко във всеки даден момент, Избрали орисията на заблудата, вечно да търсим щастието, ненаситно, някъде извън себе си.. Безчувствени към прегръдката на любимите, докато гледаме през рамото им към чуждо изкушение. Разпъвайки ги на кръст с изневяра и предателство. Убивайки ги с егоизъм. И така докато не унищожим любовта и не я превърнем в консумация, докато не съсипем всичко, което имаме, но не оценяваме! Тогава идва мигът на разплата:
Светът се превръща в пустиня.
Животът в порнография.
Любовта в търговия.
Приятелството в изгнание.
Съществуването в наказание.
Пребиваването на тази земя в капан.
Докато не усетим в душите си проклятието. А в сърцата - ужаса, че връщане назад няма. И тогава, останали без изход, ни ни остане само едно – да вярваме, че ако има покаяние, има и прошка! Нищожни и смазани, просещи милост, по-ниски от тревата, да чакаме някой или нещо отгоре да се пресегне и влее в жилите ни соковете от „дървото на живота“, за да се възкресим пак между клоните му като плод, който ще се отдели и този път мъдро ще заживее отново! 

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините