Комитетите в Четвърти революционен окръг получават условния знак чрез „Кървавото писмо” и въстанието пламва. Гърмежът на първата пушка, отпратен от долината на река Тополница преминава през Средногорието, отеква в Родопите, прехвърля Балкана.
Пламват Клисура, Петрич, Еледжик, Перущица, Батак, Брацигово...
В първите дни на въстанието народът ликува, очаквайки с успех да извоюва освобождението си от петвековния поробител. Панагюрище се превръща в „столицата на бунта” – в присъствието на апостолите, Временното правителство и стеклото се панагюрско население, тържествено са осветени Главното знаме, ушито от Райна Княгиня и знамената, предназначени за Хвърковатата конница на войводата Георги Бенковски.
Но силите са неравностойни.
Въпреки смелостта и героизма на въстаниците в борбата срещу башибозуците и редовната турска армия, въпреки отчаяната съпротива на мирното население, едно след друго въстаналите селища падат под ударите на неприятеля.
Клисура е опожарена.
Панагюрище е подложено на разорение.
Батак е превърнат в пепелище – над три хиляди души са избити и съсечени.
Перущица е разорена. За да не попаднат живи в ръцете на врага и за да се спасят от озлочестяване, въстаналите перущенци Кочо Честименски, Спас Гинев, Иван Тилев, Георги Мишев, Кирил Спасов избиват децата си, съпругите си, роднините си.
Хиляди въстанали българи загиват мъченически, затрити са цели български родове, измъчвани и затваряни в турските затвори са стотици жители на въстаналите селища.
С подвига си през Април 1876 г. българският народ предизвика вулкана от недоволство на светлите умове в Европа за издевателствата на турците, спечели горещите симпатии на целия демократичен свят, показа на света, че българите са народ, който има идея за бъдещето си и в името на това бъдеще е готов на саможертва!
С Националната си революция през Април 1876 г. българите подготвиха своето Освобождение, дошло в резултат на Руско-турската война през 1877-1878 г.
Изминали са 140 години от безпримерния героизъм на предците ни априлци.
Пазарджик има своя дял във въстанието – учителката Ана Гиздова, ушила знамето на брациговските въстаници е родом от Пазарджик; единствената жена в четата на Георги Бенковски – Мария Ангелова Сутич е родена и израснала в Пазарджик; комендант на въстаналата столица Панагюрище е Иван Соколов – пазарджишкият депутат на Великото Оборищенско събрание.
Априлци и днес продължават да ни сочат най-верния път за България – да работим за народа си и да обичаме Отечеството си!
Остава само да се вслушаме в техния глас, ако имаме сетивност за Род и Родина!
Защото „днешната наша свобода има безбройно число мъченици, които са оставили костите си из далечните азиатски затвори, умрели са от бой и мъки по пътищата, предали са душа по бесилниците, изложени на поругания и осквернения, посягали са сами на живота си, брат брата е убивал, баща – чедото си...”(Захари Стоянов, 1884 г.)
Защото и днес отчаяно имаме потребност от своите герои.
От онези бунтовници, за които Летописецът Захари Стоянов казва: „ ...Тия, бунтовниците, бяха луди и неразбрани глави, нехранимайковци, но ... тия бяха честни и непорочни като ангели, идеални, каквито България едва ли ще роди вече...”.
От хора, които да следваме – не защото не знаем пътя, а защото не знаем как да го вървим.
От личности, в чиито ценности да можем да се кълнем, защото ще сме сигурни, че няма да ни предадат.
От хора – национални войводи, които да ни вдъхновяват.
Защото, ако днес не ни стигат сили и кураж да следваме примера им, дълг ни е поне да следваме техните завети !
Дали днес, 140 години по-късно, в деня на Националната ни революция - 20 април, можем да се поздравим с чисто сърце с възторжените възгласи на априлци:
„Честито ни царство!”,
„Да живей България!” ?
Пенка Николова, главен уредник
Регионален исторически музей - Пазарджик
20 април 2016 г.
| Експонати, които можете да видите в изложбата „Светини”, само до 22 април 2016 г., в Регионален исторически музей – Пазарджик :
Знамето на копривщенските въстаници със съдбовния надпис „Турция ке падне”.
Собственост на Дирекция на музеите - Копривщица
Знамето на брациговските въстаници, 1876 г.,
Собственост на Исторически музей - Брацигово
Икона "Св. Модест", спасена от църквата - светиня "Света Неделя" в Батак
Собственост на Исторически музей - Батак
|
