RSS емисии



 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
Това е архивен сайт на PA media.
Актуалният сайт е на адрес: pa-media.net
По повод 95 години от рождението на оперния режисьор Петър Щърбанов
Аз си давам сметка за предизвикателствата на времето. Но не по-малко се чувствам отговорен пред предизвикателствата на всяка велика музикално-театрална творба.......”

(95 години от рождението на оперния режисьор Петър Щърбанов)



Петър Павлов Щърбанов е роден на 21 март 1920 г. в Сливен. Той е потомък на възрожденския род Щърбанови от Панагюрище. Неговият дядо е панагюрски бунтовник, член на революционния комитет и Привременното правителство, избрал героичната смърт по време на Априлското въстание.

Петър Щърбанов завършва Полукласически лицей на Кралските италиански училища в София, изучавайки частно музика и литература.

След конкурс в Софийската опера е изпратен като стипендиант в Санкт Петербург - Държавна консерватория. Завършва оперна режисура в класа на ученика на К. С. Станиславски Павел Румянцев. Дипломира се през 1956 г. с дебютната постановка на операта “Дама пика” от П. Чайковски в Софийската опера.

От 1959 до 1989 г. Петър Щърбанов е щатен режисьор в Националната опера - София. Пет сезона работи в Пловдивската опера и други провинциални оперни театри. Постановчик е и в Държавния музикален театър (ДМТ) “Стефан Македонски”. Режисираните и поставените от него музикално-театрални творби са различни по жанр - опери, оперети, мюзикъли.

Петър Щърбанов е първият български режисьор, който поставя операта “Борис Годунов” в “Лирик опера” - Чикаго, 1966 г. Той е и единственият български режисьор -постановчик в Миланския оперен театър отново на операта “Борис Годунов” - 1967 г. Спектаклите в България и чужбина с негово участие са на високо професионално ниво. В Софийската опера поставя: “Дама пика” (дебют), “Отело”, ”Травиата”, “Русалка”, “Сватбата на Фигаро”, “Фауст”, “Хофманови разкази”и др.; в ДМТ - „Лека нощ, Бетина”, „Фрау Луна”, „Веселата вдовица”; в учебния оперен театър на Държавна музикална академия, (на сцената на Софийската опера) – „Така правят жените”, „Продадена невеста”. В чужбина има големи успехи: в Москва – Большой театр с „Пепеляшка” и „Отело”; в Милано – Театро алла скала – с „Борис Годунов”; в Палермо – Театро Массимо – с „Кармен”; в Неапол – „Театро ди сан Карло” – с „Русалка”; в Ганд и Анверс (Белгия) – Кралската опера – с „Дама пика”, „Княз Игор”, „Тоска” и др. От 1959 до 1985 г. води клас по актьорско майсторство в Държавна музикална академия - София.

Петър Щърбанов е член на жури на международни оперни конкурси в Торонто, Кастелфранко Венето, Рим и София. Делегат е на конгреси на Международния театрален институт в Лондон, Берлин, Москва и София. От 1992-1993 г. преподава оперна режисура в Нов български университет, а от 1994-1995 г. и по актьорско майсторство на оперни певци. Режисира радиокомпозиции по Българско национално радио с участието на драматични артисти, повечето от които са по негов сценарий, като: „Дама пика”, „Момчил”, „Садко” и др. Занимава се и с преводаческа дейност. Превежда от италиански език либретата на оперите „Травиата”, „Сицилиански вечерни”, оперетата „Лека нощ, Бетина”. Работи съвместно с преводачи по текстове на чужди езици и редактира преводите: на Христо Попхристов - операта „Адриана Лекуврьор” и на Иван Попов – „Пепеляшка” от италиански език; на Павел Спасов - операта „Фауст” и на Йордан Стратиев – „Хофманови разкази” от френски; на Съби Билдирев - операта „Дама пика” от руски; на Катя Вълева - оперетата „Веселата вдовица” и на Христо Попхристов –„Фрау Луна” от немски език и др.

Петър Щърбанов има над 200 публикации по въпроси на оперното, балетното и оперетното изкуство в България и чужбина.

Признание за творческата дейност на българския режисьор е награждаването му със златен медал на Международния конкурс „Най-добрите през годината”, 1992 г., организиран от италианското списание „Илюстрована сцена”.

Умира на 19 окт. 2005 г. в София.



Петър Щърбанов. София, 1980 г.

pst60ff6ffa.jpg


Петър Щърбанов по време на постановката му на операта „Борис Годунов”. Театър „Алла скала”, Милано. 1967 г.

pst35617483.jpg

Грамота за награждаването на Петър Щърбанов със златен медал за режисьорска и публицистична дейност, на Международния конкурс „Най-добрите през годината”, 1992 г., организиран от италианското списание „Илюстрована сцена”. 1992 г.


Документите за личния фонд на Петър Павлов Щърбанов постъпват като дарение от фондообразувателя през 1992-1993, 1995, 1997-2001 г в Държавен архив – Пазарджик.. Фондът е заведен под №1393 и включва: биографични документи, документи от и за творческата дейност, кореспонденция, снимки, документи за родсдтвеници и съпругата му. Преобладават материалите, свързани с творческата дейност на Петър Щърбанов.


Искра Андонова

Гл. експерт, Държавен архив - Пазарджик
„Аз си давам сметка за предизвикателствата на времето. Но не по-малко се чувствам отговорен пред предизвикателствата на всяка велика музикално-театрална творба.......”








Тази страница е видяна: 1400

 Публикувано от: pamedia на Friday 06 November 2015 - 16:50:38

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат


Подобни новини :
Петър Щърбанов – именит представител на българската оперна култура
Изложба на Величко Минеков по повод 90 години от рождението му
По повод 125 години от рождението на писателя Людмил Стоянов
Поклонение в Пазарджик по повод 182 години от рождението на Апостола
Земеделците в Пазарджик почетоха Стамболийски по повод 136 години от рождението му
Изложба на Димитър Каменов в ХГ „Ст.Доспевски“ по повод 100 години от рождението му
Дигитална изложба по повод 90 години от рождението на проф. д-р Атанас Божков
Младежи от Пазарджик участват в тържествата в Карлово по повод 179 години от рождението на Апостола
В Пещера народният представител Десислава Костадинова се поклони пред паметта на Христо Ботев по повод 170 години от рождението му
Непоказани рисунки подрежда галерия "Ст. Доспевски" по повод 190 години от рождението на патрона й



Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 1.3155 сек., 1.2572 от тях за заявки.