Днес , ние заслужено отдаваме почитта си на един истински   будител от Пазарджик , който е защитил достойно името си в  политическата и литературна история на България –   Константин Величков !

      „Той е човек на 3 епохи : на времето до Освобождението 1878г., на края на 19 век и началото на 20 век. Той ни оставя една максима , която е актуална и сега : „Българинът трябва да погледне и „отвъд Драгоман”…Т.е. да преодолее границите на своята изостаналост и да открие света за себе си , а и себе си за света . Ето това е и девизът в работата  му като държавник ,дипломат и обществена личност .”   
Затова К.Величков се явява първият български възрожденец –европеец .
      Той е неуморен радетел на много културни начала в България, за да бъдат част от европейското битие като култура и духовна енергия , за създаването на нови духовни хоризонти и естетически ценности , ориентирани към Европа :
-- реформира образователната система като министър на просвещението ;  
-- предлага и защитава създаването на Рисувалното училище /днешната Художествена академия /; 
 -- пише и издава книгата „Всеобща история на световната  литература” ; 
 --  пише стихове и книги в Цариград , в България и Италия – „писма от Рим”, „Детска гусла”, „Цариградски сонети” и др.
-- превежда класически произведения на европейски автори като : „Ад” на Данте Алигиери , „Макбет” на Уйлям Шекспир , „Мизантроп” от Молиер , „Аталия” от Расин , стихове на Шилер , Лермонтов и др.
 -- рисува картини и портрети ; 
 -- и не на последно място той е неуморен учител и редактор на вестници и списания ;
    Творческата личност и педагогическите идеи на К.Величков много често са несъвместими с конюнктурата на деня , т.е. политическия живот в следосвобожденска България … Като министър на просвещението се отнася с възторжен патриотизъм и удивляващо безкрайно честно отношение към важните решения за Просветата на България , съобразно неговото европейски значимо и реформаторско мислене . Културно-просветните реформи на министъра Величков обхващат цялостната система на тогавашното народно образование !                                                                                                   
          Затова ние , неговите съграждани и следовници днес , трябва да помним и пазим славата на своя най-велик съгражданин Константин Величков , да познаваме и ценим  неговото прекрасно творчество и личностна култура . Пример за неговия идеализъм е в посланието му : „Аз вярвам в звездата на българския народ!” 
Честит празник на будителите !

        Димитър Дамянов