Нивото на демокрация в една държава, до голяма степен, се определя от активното участие на гражданите в процесите на взимане на решения. Това заяви народният представител Бойка Маринска на студентски форум „Образованието-ключ към успеха“ ,който се проведе в УНСС, гр. София. В лекцията си на тема „От гражданско образование към активно гражданско общество”  Маринска обобщи, че „държавите с най-развита демокрация са онези, в които гражданско участие, във всичките му форми, е широко застъпено и в които взаимодействието на гражданските организации и гражданите с институциите води до чувствителни резултати за обществото“.

Пред присъстващите на форума Бойка Маринска каза още, че в чл. 4, ал. 2 от Конституцията на страната е записано, че държавата е длъжна да създава условия за свободно развитие на гражданското общество. „Считам, че държавата се стреми да подобрява законовата рамка и организацията на публичната среда за по-активно включване на гражданите и доказателство затова са предприетите действия в НС за изменения и допълнения във важните за гражданското участие закони. Предстоят промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление  и аз искрено се надявам той да се превърне в един работещ закон и използван инструмент за включване на гражданите“, заяви още Бойка Маринска.
По нейните думи остава открит въпросът до колко гражданите са подготвени и мотивирани да вземат участие в управлението на държавата чрез трите форми на демокрация: представителната демокрация - когато гражданите избират кой да ги представлява в парламента, пряката демокрация - когато участват пряко чрез своя глас в решаването на въпроси, поставени на национален или местен референдум, в европейска, национална или местна гражданска инициатива и в общо събрание на населението и демокрацията на участието - която се осъществява чрез възможността граждански организации и граждани да участват в заседания на общински съвети, постоянни комисии към НС, обществени и консултативни съвети към различни институции, чрез подаването на становища, жалби, петиции и др.
Бойка Маринска даде примери с «така наречените демократични училища, разпространени в цял свят, които са чудесен пример за демократично възпитание на децата от най-ранна детска възраст. Те имат различна организационна структура, не са еднотипни. Но общото между тях е демократичният начин на функциониране на училището. Най-често срещаните структурни единици в тези училища са училищното събрание, медиаторния комитет, съдебния комитет, финансовия комитет. Във всички тях участват представители и на трите заинтересовани групи – учители, родители, ученици. Друг пример за практическо гражданско образование са така наречените учещи се градове, разпространени в много страни. Тяхната концепция е чрез промяна на средата, в която живеем, работим или учим, да придобиваме знания и умения. По отношение на гражданското образование това означава, че чрез решаване на реални проблеми около нас, при които ние влизаме в комуникация и взаимодействие с определена общинската администрация или някоя институция, ние придобиваме знания и умения за активно гражданство.
В заключение народният представител Бойка Маринска обобщи, че Гражданското образование е учене в практиката и обясни, че колкото си по-подготвен със знания, толкова по-успешни ще бъдат каузите, за които се бориш, както и, че в новия закон за предучилищното образование и училищно образование ще бъде въведено изучаването на предмета „Гражданско образование“.