преглед на един ежедневник от 22.05.2015

    Май прекаляваме с оплакванията си. Не сме съвсем зле, след като бежанци плащат по 10 000 евро само и само да пристигнат у нас. Скъпо, но бързо и безопасно – за разлика от онзи непредвидим трафик с камиони, в чиито скривалища можеш да се задушиш. Е, вярно е,че след известен престой у нас бежанците продължават в посока запад, където е всъщност крайната им дестинация.

    ГЕРБ събира депутатски подписи за промяна на конституцията. Ще има, предвижда се, чопване оттук-оттам, но не и онази радикална промяна, която повечето от нас очакват. А това става най-добре чрез изработването на нова конституция. Помним времето, когато беше изготвена и приета настоящата, несъгласните с нея, палатковия лагер...Още тогава се знаеше, че това е конституция, която удължава статуквото.
    Местанката отново търси сложен израз, за да ни впечатли. Радан, казва лидерът на ДПС, „сам по себе си е самодостатъчен компромат”. Ако не беше получил образованието си у нас, как ли щеше да се изразява. И пак, чрез Радан Кънев, има далечни замервания към Иван Костов. Старият син лидер не се споменава, но е загатнат в онова твърдение за парламентарната група на „преференциалната лихва”. Разбира се, случаят Бисеров е забравен, забравена е „консултацията” на Ахмед Доган, заплатена с 1 млн. лева, забравени са екскурзиите – не, не онази от 1989 година, а тези, през годините на избори от Турция към България, забравено е онова скандално издигане на кандидатурата на Пеевски за шеф на ДАНС...
    Ново двайсет: щели да возят безплатно пияни абитуриенти. Услугата е на чист български език:DRINK AND DRIVE. Пийте си, момчета и момичета, колкото си искате, после ние ще ви извозим където пожелаете. Какво разбиране на младежката душа, каква отзивчивост към малките й прегрешения. Преди прословутата „преходна” 1989 година нашият пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков нарече младите хора на България „нашата златна младеж”. Сигурно е имал предвид нейното бъдеще.
    Заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева се опитва да отхвърли всички обвинения за корупция в нейното ведомство. Не е съгласна с констатацията за продадени отговори на въпроси от теста, за предизвестена тема по литература, за участие на учители директори в схемата на продажба. Защото, видите ли, присъствали и полицаи на целия процес, за първи път били въвели видеонаблюдението, даже и изискването директорите лично да наблюдават изпитния процес, та дори и тоалетните се проверявали...Какви „нововъведения” само! Матурите не са от днес и от вчера. Как да си обясним, че те се провеждаха спокойно, с охранителното участие предимно на учители и въпреки това се получаваха обективни, неподсказани резултати, и защо сега, при наличието на толкова изисквания, при участието на полицаи, при наблюдението с камери... ставаме свидетели на предизвестени резултати!
    Андрешко е изобретателен. Оказва се, че 35% от държавните и общинските пасища са отдадени под наем на фермери, които нямат животни, но...получават субсидии за ливади. Симулацията е перфектно усвоена във всички наши сфери: депутати, политици, управници, спортисти...Лошото е само, че под нея няма нищо създадено.
    Лицемерието е своеобразна разновидност на симулацията. Поне с такова значение е бойкотът на американската сенаторка Клер Маккаскил на сериала „Игра на троновете” заради брутална сцена на изнасилване. Сакън, да не повредим зрителите. Сякаш това не се случва в действителност, сякаш няма известни със скандалните си сексуални подвизи сенатори, политици, известни лица от шоу бизнеса! Сигурно и ние трябва да преразгледаме оная сцена с Катя Паскалева във филма на Методи Андонов „Козият рог” – но как щяхме да повярваме тогава на историята ни, на времето на нашето робство, на насилията?  Или филмът „Необратимо” с изнасилването на Моника Белучи? Венсан Касел, съпругът й по това време, е плакал. Филмът е жесток и не е за всекиго, и стопроцентово не е за тази сенаторка, пазителка на традиционните нрави. Прастар е спорът за това какво МОЖЕ и какво НЕ БИВА да показва изкуството; прастар и винаги актуален обаче ще си остане кардиналният въпрос за това КАК  и ЗАЩО го прави. Може би на тези въпроси отговаря Брад Бърд, режисьорът на „Мисията невъзможна”, чийто най-нов филм „Утреландия” с участието на Джордж Клуни ще има премиера у нас. Фантасмагории, екшън, динамика...Очакваме ефектни убийства и противоборства, но те са по-приемливи от едно изнасилване, нали? Междувпрочем нашите, БЪЛГАРСКИТЕ 3 D кина предлагат САМО АМЕРИКАНСКИ филми. Отиде далеч назад онова време, когато можехме да влезем в едно от градските кина и да гледаме български, руски, италиански, шведски, испански, та дори и американски филми. Подвластни сме на един категоричен, железен монопол на филморазпространение. А това означава да виждаме ЕДИН начин на живот, ЕДИН манталитет, ЕДНА култура и постепенно, постепенно, постепенно и...НЕОБРАТИМО да ги възприемаме.

Георги К.Спасов