Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница и Великден. Според Библията на този ден Исус отива в дома на своя приятел Лазар и разбира, че от няколко дни е мъртъв. Божият син  застава на входа на пещерата, в която е погребано тялото и извиква „Лазаре, излез навън” и миг по късно се появява неговият приятел жив и здрав, възкръснал от мъртвите.

В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден – Цветница.

Най-характерният български обичай на този ден е Лазаруването. Това е посветителски обред, през които трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило.
На Лазаровден в община Пазарджик празнуват 643 именици с името Лазар, Лазаринка, Лазарина.