Общественият съвет ще се състои от 22 представители на НПО, решиха депутатите от Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите в 43-то НС на заседанието си този четвъртък. Комисията прие Правилата за определяне на представители на неправителствени организации за членове на Обществения съвет.


Общественият съвет е консултативен орган, който ще подпомага дейността на народните представители в Комисията и се създава с цел прозрачност в законодателния процес и осигуряване на наблюдение и контрол върху законодателния орган.

Представители в Обществения съвет ще могат да предлагат НПО, които са регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и са осъществявали  своята дейност не по-малко от 3 години преди датата на заявлението за участие.

Двайсет и две ще са областите, по които ще се подават заявления, подчерта на заседанието Бойка Маринска, като изброи развитие на гражданското общество, местни общности, законодателство, застъпничество и публични политики, правосъдие, вътрешна сигурност и обществен ред, защита правата на човека, здравеопазване, права на децата, етнически въпроси и други.

НПО, отговарящи на условията, ще бъдат поканени да излъчат свой представител за член на Обществения съвет, като имат право на един представител.

На заседанието бяха обсъдени и отхвърлени на първо четене два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, внесени от партия „Атака“.

В първия законопроект се предлагаше правото на глас в местен или национален референдум да бъде обвързано с наличието на поне основно образование, както и въвеждането на задължително гласуване за всички граждани на местен или национален референдум. Бойка Маринска подчерта, че Реформаторският блок няма да подкрепи законопроекта, защото противоречи на Конституцията.

Във втория законопроект се предлагаха промени, свързани с намаляване броя на подписите и увеличаване на сроковете за внасяне на предложение за национален референдум, съкращаване на сроковете за иницииране на повторен референдум и др. Промените не бяха подкрепени от депутатите на Реформаторския блок с мотива, че не следва да се правят без широк обществен дебат.