Обществени личности и граждани се събраха днес пред Паметника на жертвите на комунизма в Пазарджик. За всички тях датата 10 ноември 1989 година и комунистическият режим преди това са били част от личния им живот и съдбата им. Със свеждане на глава и букет цветя те отдадоха почитта си към жертвите на комунизма.
Поклонението беше организирано от местната структура на Реформаторски блок с покана към гражданите да се включат в отбелязване на 25-та годишнина от демократичните промени.

Народният представител от Реформаторски блок Бойка Маринска заяви пред събралите се да отдадат почитта си към жертвите на комунизма, че 10 ноември е датата, която винаги ще ни връща към събитията от 89-та година - "събитията, които тръгнаха от бившата ГДР, през България, за съжаление, окървавиха революцията в Румъния и преминаха през всички източноевропейски страни".
"Това е дата, която трябва да се помни и аз искам изразя съжалението си от факта, че 90% от младите хора до 30-годишна възраст не знаят за тия събития. Това го показва анкета, направена буквално преди няколко дни. Ние сме хората, които трябва да върнем паметта, да разказваме повече за тези събития, защото те наистина са паметни. Паметта трябва да се съхрани, защото миналото винаги е определяло бъдещето.
През всичките тези 25 години, на всички избори народът, българският, е имал надеждата, че нещо ще се случи, че поредния месия ще дойде и ще ни спаси. Но спасението е във всеки един от нас, промяната е в нас. Много се надявам, че този път новото правителство, което беше създадено много трудно, с родилни мъки, но в крайна сметка стъпи на една по-широка политически представена платформа и основа, което ми дава основание да се надявам, че този път нещо ще се случи". Това заяви Бойка Маринска и като народен представител и част от законодателната власт пое ангажимент да бъде част от промяната.
Сред присъстващите беше и водачът на групата общински съветници от ГЕРБ в Пазарджик Тодор Георгиев. "Чувствам се съпричастен към всичко това, което се е случило до 89-та година и е засегнало лично моето семейство. Не бих искал да влизам в детайли, , но искам младите хора да знаят тази дата", каза Тодор Георгиев.
Петър Ангелов от БЗНС направи равносметка на промените в България. "Докато Германия празнува,  България боледува и тъгува за разрухата, която се случи през този четвърт век, за младите хора, които напуснаха страната ни, за всичко това, което ние наричаме упадък. Днес сме тук за да сведем глава пред тези, които дадоха живота си в борбата срещу комунистическата диктатура. Не знам как се чувстват те, виждайки разрухата в държавата", сподели Петър Ангелов.
Официално в България Денят за почит към жертвите от комунизма се отбелязва на 1 февруари. Решението за това беше взето през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002) за такъв ден.
1 февруари 1945 г. остава в историята ни с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV Народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов  - общо 23 политици. На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.