И някой ден животът ми ще спре
внезапно като счупен механизъм –
за миг светът за мене ще умре
и знам, за ада ще получа виза.

С лакиран в черно лъскав кадилак
ще тръгна към задгробните предели
и с бял нагръдник и във черен фрак
душата ми отвъд Ñ �е се пресели.

Не знам дали ще има празненство
по случай бъдещите ми задгробни срещи,
но тука в скромно, мило тържество
все някой ще ми палне свещи.

Приятелите ми поне веднъж
по тоя случай ще си пийнат здраво
и сигурно ще кажат: “Храбър мъж
е Чафето! Умря си… Браво!”

Но аз не се страхувам от смъртта!
За ада не е нужен героизъм,
защото там е мъртва любовта
и Люцифер не строи комунизъм.

1958