"Ток и жици" - това е типичен младежки израз със значение от рода на "на шест е" "яко е", "готино е", "точно е". Обаче нито е на шест, нито е яко, нито е точно и хич не е готино! Единствено вярно е, че е близо до младежта - или поне в случая със зейналото като уста на змей електрическо табло в градинката пред двете големи гимназии: Математическата и гимназия "Иван С. Аксаков". Всичко там е ток и жици, при това не от вчера, не от онзи ден, не от по-оня ден! И гражданите съвсем не са от тези, които се правят, че не виждат. Напротив! Родител на дете в МГ-то е звънял на EVN - екипът им е дошъл веднага, дори са помоли майката да остане на място, за да пази децата далеч от таблото. Оказало се обаче, че таблото не е на EVN, а е за уличното осветление. Така идва ред на втория сигнал - той до община Пазарджик. И следват ден, два, три, а таблото все още зее!

Да не чертаем черни сценарии - но ако вземат точно пред таблото младежи да се закачат, както често се бутат един друг, какво ли може да стане!? Нечие дете да се окаже с ръка върху жиците? Нали знаете колко нищожен е един незагасен фас, ама хиляди декари изгоряла гора съвсем не са нищожно последствие. Затова трябва да мислим за последствията. На някого му се досвидя една метална врата за десетина лева?! А ако точно тези 10 лв са цената на един живот? Казваме "Да пази Бог", но ще подадем пак сигнала до Общината и пак ще проверим, защото цената са децата!