Един култов американски филм от 60-те години разказва за Джо и Джери, безработни по време на Голямата депресия, които неволно стават свидетели на убийство. За да не ги намери мафията, те се преобличат като жени и започват да свирят в женска група. Никой не подозира измамата до момента, в който Джо се влюбва в певицата на групата (Мерилин Монро), но няма как да ѝ признае, защото тя го мисли за жена, а в Джери пък се влюбва богаташът Осгуд. Джери все пак се опитва да излезе от ситуацията като признава лъжата с думите: „Ти не разбираш, Осгуд. Аз съм мъж!“. На което Осгуд спокойно отговаря:

„Е, никой не е съвършен!“

Така се раждат легендите, скъпи читатели. И какво й е култовото на тази реплика?! Как големият проблем може да стане малък, като не се драматизира чак толкова и се сведе до поне една проста истина. Както знаете, (по съвета на големия писател и шегобиец Марк Твен) аз все се опитвам да опростявам нещата. Особено когато те станат дотолкова сложни, че човек слуша-гледа, гледа-слуша, пък в един момент вдига ръце и казва: “Ай сиктир, писна ми от вас!” и тръгва нанякъде. Най-често на Запад.
Затова ви предлагам елементарно разяснение на настоящата (предизборна) ситуация, което се събира в четири простички опровергаващи принципа.

Първият: Политическата ни система била добра,ама политиците ни не стрували.
Дрън-дрън! Щом в политиката и управлението на държавата не влизат най-добрите, значи системата не струва. Това ни показа и опитът с преференциалния вот. Като изключим една партия, където Любимец 15 уцели джакпота поради скудоумието на едни избиратели, примерът с друга партия (блок) е абсолютно и безпрецедентно (ей, откога искам да я употребя и аз тази дума!) показателен. И приказките за манипулации, популации, трансформации, конспирации и други подобни глупости могат да се използват само като мехлем за нечие наранено его. Всеки образован и интелигентен гласоподавател знае това, защото

него не можеш да го манипулираш.
Второ: Кризата в КТБ (разбира се, че) не е злощастна случайност, а разчистване на сметки. На мноооого големи сметки. А каква е истината, никога няма да разберем. Ни-ко-га! Дори да е имало сценарий, надцакването между участниците достигна такива висоти, че те забравиха и ролите, и репликите си и дългосрочните си („разумни”) цели. Ей, дори далаверата на века не можахме да си организираме като хората! А иначе, ние от миманса, сме готови за всякакви изненади! От торнадо, метеорит, потоп и земетресение, до това да ни вземат спестяванията, да ни изхвърлят от ЕС, ДП да го предложат за еврокомисар по моралните въпроси, а ВС - за мирно уреждане на конфликти и др. подобни. Ще кажете: какви са тези инициали, бе госпожо, и ти ли се уплаши. Ами, учим се, драги читатели, учим се. Как не -  “Тефтерчето” на Златанов вече е по-популярно и от “Чичовци»-те на Вазов. Така че май е време да я зарежа и аз тази литература и да вляза в час. 

Трето: Рибата (поне в БГ) не се вмирисвала откъм главата!Просто и бил лош мат`риалът
Категорично не съм съгласна. Но … всеки съди по себе си! Не може да гледаш как един висш политик краде, лъже, маже, та и се ядосва, когато някой се усъмни в почтеността му (нарича се арогантност), а ти да си порядъчен гражданин, да спазваш законите, да работиш съвестно, да се подмазваш на де когото свариш и да мълчиш, че току-виж останеш без работа! И какво става?! Или и ти започваш като онези горе да крадеш и лъжеш, или гневът ти изригва и ги помиташ. И тъй като и двата варианта вече сме ги пробвали, а траен краен резултат няма, трябва да има и друг начин. Предполагам, че в подобен момент се е зародила демокрацията - хората сами да решават кой да ги управлява. И като не се справят едните, да ги сменят с други! Но както е печално известно, при нас почти 50% от гласоподавателите си седят вкъщи, плюят, псуват, недоволстват и философстват, а другите, на които изобщо не им дреме на жилетката, стига да падне някой лев, определят кой да ни управлява.

И четвърто. Контролът!
Това е, Уотсън, черешката на тортата. Седели едни служители по кабинетите и по цял ден си чоплели носа. Или една банка раздавала кредити за милиони, без те да обезпечени и никой не забелязал. Потресаващо! Кой, аз ли да ги следя тези работи?! Нали затова Държавата ни удържа едни пари всеки месец (на тези, които работим, де), та да плаща с тях на служителите, които да контролират всичко в държавата - от чопленето на носа, през градоносните облаци до банковите кредити?! Да, обаче това са същите онези служители, които я диплома нямат, я са братовчеди (племеници, шуреи, шуранайки, снахи, зетьове) на Големия бос, я са партийни другари, които най-после са се вредили. Все наши хора, които в един (или във всеки) момент трябва да върнат услугата! Няма лошо! Вeче сме готови и тях да преглътнем, стига да имат поне читави дипломи, що-годе компетентност и най-вече -

малко чувство за отговорност къмтози изстрадал народ  и тази опоскана държава.
Защото ако фразата »краде, ама и направи» започне се приема като оценка за успешни политици и успешно управление, сме на път да положим устоите на нова цивилизация! И тъй като тя вече опасно се мержелее на хоризонта, ни остават само два варианта. Или с общи усилия да я отпратим обратно в хаоса, който не може да се нарича държава, или да се примирим, да приемем статуквото и … кой накъдето му видят очите! Друг избор няма!
И тъй като е време за избор,
За Бога, братя и сестри,
Не оставайте пред телевизора!

Мариана Бойрикова