За отказ на Спешна помощ – Пазарджик да изпрати линейка и доктор, след което болната е починала, ни съобщи Васил Томов от Пазарджик. Той и съпругата му Мария Томова живеят в непосредствена близост до МБАЛ-Пазарджик, където се помещава и Спешна помощ. В нощта на 23 юли състоянието на Мария, която страда от чернодробна недостатъчност, рязко се влошило, болките били нетърпими, жената се свивала и стенела. Около 19:30 е първото обаждане на тел. 112. Линейка така и не пристига. Следват няколко обаждания, при което в 23 часа дежурната на тел. 112 ги свърза с диспечера на Спешна помощ. От Спешна обясняват на семейството, че след като живеят на 200 метра от болницата най-добре е да докарат болната. А как се докарва 70-килограмова жена, която не може да ходи от болка?!

ПАмедия публикува целия разказ на съпруга на починалата, който ни потърси за съдействие:

Искам единствено случаят да не бъде потулен, жена ми няма да се върне, но не искам други хора да пострадат от това безотговорно поведение.
Позвънихме на тел. 112, на 23 юли, около 19:30 беше първото ни обаждане, обади се първо дъщерята, а после, към 20 часа се обади и зетят. Него го насочиха да потърсим друго частно здравно заведение в Пазарджик, но от там ни обясниха, че случаят е за Спешна помощ, затова за трети път звъняхме на 112. На няколко пъти ни обясниха, че случаят е предаден в Спешна помощ-Пазарджик, но може би нямат свободна линейка. Живеем близо до болницата. В 21:20ч. отидох до болницата, отпред имаше и линейки, и шофьори – бяха двама шофьори. Не е да са нямали шофьори! В 23 часа вече не издържах, жена ми виеше от болка,  отново звъннах на 112 и ни свързаха със Спешна. Аз им казвам „Моля ви се, елате“, а те ми отговарят „Доведете я“. Как да я доведа - 70 кг жена, която вие и се превива от болка, как да я занеса?! Вярно е, че живеем близо до болницата – в блоковете срещу „Тарита“, но не бих могъл да я вдигна и да я закарам в това състояние, тя не може да ходи! На последното обаждане на 112 аз бях категоричен: „Щом не можете да ги задължите да дойдат, аз отивам там, кръв да се лее, но ще ги докарам“. Затворих телефона и веднага ми позвъниха, че идват. Дойде докторът, мисля че се казваше д-р Гълъбов, би й обезболяващи и ни казва „Тя жълтее“. В 4:30ч. болките отново бяха нетърпими. Пак звъня, от Спешна ми отговарят „Доведете я, аз чувам, че разговаряте с нея“, а всъщност тя виеше от болки, не можеше да говори от болки. Затова със зет ми тръгнахме към Пловдив, заедно с приятели я свалихме до колата на един стол и я закарахме в Пловдив. Оказа се възпалена жлъчка. Тя страдаше от цироза, при раждане на второто ни дете заболя от хепатит, но си отиде от жлъчка. Какво толкова исках, молбата ми беше да дойдат, да не я боли.
Това се случва в живота ми за втори път. За втори път горя от Спешна помощ. Преди две години така не се явиха за майка ми, и тя си отиде без да дочака лекарите да облекчат състоянието й. Ще съдя диспечерката на Спешна помощ, че не поиска да ни изпрати екип, защото сме били близо до болницата. 

Васил Томов е подал сигнал до директора на Спешна помощ д-р Надка Пангарова да бъде проверен случая. Проверка е назначена, увери ни д-р Пангарова. Резултатите от нея ще станат известни до седмица.