Канал Паша арк в Пазарджик достойно може да приеме като част от наименованието си и като същностно определение „арт“ и да се назове Арт Паша арк. Замислен като напоително съоръжение за града и дълги години изпълнявал и изпълняващ тази си функция, Каналът добива съвсем различен облик.

По цялото си протежение Каналът се оформя като пространство на изкуството – от самото начало - с църквата „Света Богородица“, с къщата на Станислав Доспевски и малките къщи край нея, запазили от възрожденския си облик, с малките мостове, които крият своята романтика, особено напролет и през лятото, когато над водите надвиснат върбовите клони, с новите произведения на изкуството, които творците вписаха в простраството край Канала. След като миналото лято се появиха „Цветето“ на Стефан Лютаков, художника Нерон на Марин Кузев и  веселите "Череши" на Олег Копанаров, тази година нови три творби радват окото на минувачите. Ако се движите от къщата на Станислав Доспевски към Моста на Лютата няма как да не усетите пърхането в крилете на пеперудите, уловено от Леон Бабачев в скулптурата „Полъх“. В близост до къщата на Доспевски е и творбата на Здравко Здравков, а малко по-надолу от кръстовището на „Цар Шишман“ с бул. „Кн. Мария Луиза“ е дървото с каменните плодове на Димитър Маламски.
С подкрепата на Община Пазарджик тази част от града, както и острова, неизменно ще се превърне в любимо място за разходка. Ако вървите пеша, няма начин да не чуете репликата „Това ми е любимата“ за някоя от творбите край Канала. 

Автор на снимката: Петя Пецанова (публикувана във Фейсбук)