Не знам откъде да започна. Че още преди да са ни емнали летните жеги, държавата ни направо завря.
Да започнем с изборите! Предизборната битка беше голяма скука. Ако не бяха социологическите агенции, щяхме да изпозаспим пред телевизорите. Няколко дни преди вота те изпаднаха в същинска истерия. Ако се позамисли човек (та и размечтае), представяте ли си, ако ги нямаше. Или ги имаше, ама се занимаваха с други работи. Да речем, с това колко килограма кренвириши изяждат пенсионерите, ама от онези най-евтинките, от 2.30 килото, дето и кучетата не ги ядат. Да ги питат също и защо купуват от тях, а не луканка от 22 лева, например. И като се заемат с тази работа, няма да имат време за избори. Така никой няма да знае какво ще се случи и ще бъде супер! Може би тогава хората ще започнат повечко да умуват, да преценяват, пресмятат, питат! Ама… не може. Иначе как ще ни манипулират. И понеже безнаказано го правят от години, накрая се издъниха. Яко! Много добре са ги „убедили”, щом си позволиха до такава степен да загърбят професионализма, името и авторитета си! Затова е по-добре да оставят изборите на гражданите … То, от мен щури идеи, колкото искаш, ама все си мисля, че ни е време за радикална промяна. Като на първо място се изтръгнем от желязната хватка на манипулаторите. И хората започнат да мислят със собствените си глави. 

никой не можа да ги надмине по самооплюване. Като например онзи господин, дето го изключиха от ГЕРБ, защото си поигра със съпартийците на „тука има - тука нема”. Беше забавно! Като го номинираха и избираха, не му ли видяха биографията, не го ли чуха как говори, как се кокори и демонстрира нулев коефициент на интелигентност, плюс 100%-това наглост. Ама, той какво е виновен човекът?! Как да откажеш - депутатска заплата, мерцедеси, задгранични командировки, всенародна любов … И тази толкова комична история е христоматиен пример за нивото на политическия ни живот. Защото май не им трябват на партиите умни, интелигентни, мислещи и почтени хора. Трябват им пионки с проблеми, които да държат на каишка. В интерес на истината, повечето си мируват и хич не надигат глас - кротко си кадруват по регионите и правят, каквото им се нареди.
Но и в тази кампания  имаше интересни моменти, които ще  се запомнят. Например с посланията: Сърцето е винаги вляво! Аз мога да управлявам държавата! Искате ли ме за министър-председател! … Като ги слушаше човек, започваше да се оглежда да не би случайно да е попаднал на Планетата на маймуните. (Моля маймуните да не се обиждат!)

без каквато и да било надежда, че ще спечели (според социолозите). И убедих доста мои приятели да го направят. Те първо се дърпаха, защото агенциите били казали, че няма да спечелят - как да изхабят гласа си?! Обаче! Получи се. Май доста сме изненаданите от тези избори. Защото в тях борбата беше не толкова за места, колкото за проценти. Ето аз с простия си ум, ще ви кажа какъв беше залогът. Първо БСП-то да бие ГЕРБ или обратно. Откога си ги мерят по телевизията и късат нервите на данъкоплатците! Това всъщност решава дилемата да има или да няма предсрочни избори. Но втория, много по-важен въпрос, е кой ще бъде балансьорът в следващия парламент. Защото е ясно, че който печели, рано или късно ще си намери ортак. Но им трябва и някой, който да накланя везните ту в едната, ту в другата посока (може и само в едната). И да играе театър. Това е най-ценната позиция в нашия парламент. Нарича се „златна карта”! Кент флеш роял! Зад политическият покер обаче стоят страшно много пари. И те се раздават основно от едно място. Там си седи спокойничко един човек и прави всички ни на маймуни (пак да ме извиняват). Той е богат, но не парадира, ужасно хитър е, но обича властта повече от парите. Защото парите, ех парите … Идва момент, в който нито могат да ти върнат младостта, нито да ти дарят вечен живот. Но дори да си стар, грозен и безмислен дървен философ, имаш властта да местиш не само пешките, но и царете. Без правила. И винаги да печелиш.

Култура на килограм! Можем вече наистина да влезем в Гинес по брой на културни събития, събитийца и още по-малки прояви с участието на от 5 до 10 души. Тук си е така. Количеството е важно. Колкото повече, толкова повече! Какво да се прави - стил, маниер, мироглед, его и … други глупости. И още две хубави неща искам да отбележа. Изборът за почетен гражданин на Пазарджик. Този процес най-после премина през своя катарзис. Званието вече не се присъжда на хора, които са се споминали (героично или не) преди 20 или 100 години, а на живи хора. И се присъжда не на всяка цена. И сигурно сте забелязали, уважаеми съграждани, че този път нямаше скандали. За разлика от предишните. Сиреч, май номинацията и наградата са били заслужени. Пък после лоши и завистливи били гражданите. Няма такова нещо! И второто: Чух нещичко от кмета, което не само ме втрещи, но и без малко да ме накара

които стоически понесе от мен през последните 7-8 години. Г-н градоначалникът каза, че било време да се обърне внимание на талантливите млади хора, да им се помогне и да се инвестира в тях. И си рекох: Боже! Най-после! Дават се милиони, за да се накарат малките ромчета да ходят на училище, родителите им да се интегрират, реинтегрират и преинтегрират. Държавата ни става все по-социална (на пръв поглед) и на тази тенденция се гледа като на правилна, позитивна, та и като на светло бъдеще. И от това вече взе да замирисва на комунизъм. Защото не трябва ли да бъде обратното - да се инвестира в тези, които учат, работят, които дърпат държавата напред, които плащат данъци и издържат с тях десетките хиляди държавни служители и стотиците хиляди роми на социални помощи, както и многобройната им челяд … Та, искам да кажа, че една държава може да просъществува и да функционира нормално, ако повечкото граждани работят, за да могат да издържат по-малкото. Иначе ще се срине. Затова ето ви още една безумна идея - със закон да се забрани поощряването на мързела. Дори да се създаде специална агенция, която стриктно да следи това да не се случва.

И накрая да завършим с нещо по-веселко. Председателят на на Общинския ни съвет направи лек гаф на тържествената сесия по повод Празника на града като нарече „неизбежни” приветствията, които трябваше да се произнесат. Човекът е безспорно (и доказано) интелигентен, затова не можем да му оспорваме правото от време на време да внася лека ирония в думите си. Ето как би могло да се разтълкува тя: Хайде, казвайте си скучните слова и да си ходим! Но пък и никой не се обиди! Казаха си «неизбежните» слова и си тръгнаха. Ще кажете, драги ми читатели, нали винаги е било така?! Ами затова - нали все си говорим за промяна?! Не намираме никакъв смисъл нещо да се прави или да се прави по този начин, но не го променяме … Така де! Защо да си усложняваме живота?!

И тази година го пропуснах! Ще кажете: Проблемът си е твой, бе госпожо. Сигурно е така. Ама и не съвсем! Защото поне 80% от хората, които познавам, уважавам и ценя (а те, уверявам ви, никак не са малко) също го пропуснаха. Сценарият е един и същ, лудница, цигания, чалга … и един концерт! Гледам по телевизията други градове как го правят. Защо ли там всичко изглежда по-интелигентно, артистично и по европейски маниер?! И тъй като за пореден път чувам в ушите си гневния коментар на най-верните си «почитатели»: Ай, сиктир, бе! Отивай да живееш другаде, като не ти харесва!, спирам дотук. Разбира се, че имам своите съмнения затова дали съм права. Но в едно съм сигурна -  аз съм част от този град и го обичам! Защо пък да ходя да живея другаде?! Така че, оставам.
Още повече на хоризонта малко просветна.
И в Пазарджик също!

Мариана Бойрикова