Новина: За първото Народно събрание и първите ни депутати…
(Категория: Институции)
Публикувано от pamedia
Monday 10 February 2014 - 10:16:01

135 години от откриването на Учредителното събрание в Търново

Войводов    На 10 (22 нов стил) февруари 1879 г. в Търново, на основание чл.4 от Берлинския договор, е свикано Учредително събрание за изработване на основен закон на Княжество България. В неговия състав влизат народни представители по право – председатели на административни съвети и съдилища, представители на висшето духовенство, лица, назначени от княз Ал. Дондуков - Корсаков, ръководител на Временното руско управление у нас и народни представители по избор – по един на 10 000 жители.



При започване на заседанията се оказва, че присъстват 229 души, от които 117 влизат по право (105 председатели на административни съвети и съдилища, 12 представители на духовенството, 10 души назначени от княз Дондуков – Корсаков) и 5 представители на дружества и организации. От целия състав на народните представители само 16 не са българи. Основната част от народните представители в Учредителното събрание са от средата на българската интелигенция, като сред тях преобладаваща част са учителите, а останалите са главно-лекари, адвокати, публицисти и висши духовници. Повечето от тях са дейци на национално-освободителното ни движение през Възраждането. Фактически първите ни депутати са подготвени и компетентни българи, представители на най-широките среди от българското общество без Македония и Тракия, откъдето Великите сили не допускат представители.
    Такава би била кратката енциклопедична характеристика на първото българско събрание, прераснало във Велико народно събрание за избор на български монарх.
    Каква е била обаче атмосферата, какъв дух е владеел умовете и сърцата на участниците е трудно да се пресъздаде днес. Безценно свидетелство на случващото се в старата ни столица Търново е запазеният ръкопис на участника в събитията, пазарджичанина Иван Войводов, съхраняван в Регионален исторически музей – Пазарджик. Страниците посветени на Учредителното събрание, в новоосвободена България той красноречиво е озаглавил „Безпокойства и уредби”. Ето неговия разказ:

...Според Берлинския договор трябваше да се събере едно събрание от български първенци на Княжеството, което да изработи Конституцията му и да избере Княз. Княз Дондуков-Корсаков… разпореди да се извършат избори за народни представители само от българските граници на Княжеството. Това като стана известно в Румелия и в покрайнините на Македония, то и тамошните българе испроводиха представители, особено от първата.
Аз бех избран от Пазарджик,
Кочо Хаджикалчев от Пловдив, Димитър Хаджи Иванов от Сливен, Анастас Ников от Стара Загора, Александър Людсканов от Нова Загора ...и неколко още 5-6 души от Македония, и през февруария заминахме за Търново, гдето щеше да заседава събранието.
Преди да се отвори Учредителното събрание, ние представителите от трите области почнахме да се събираме в големия салон на Св. Николовското училище и в продължение на ред заседания разисквахме и обмислювахме върху така създаденото ни политическо положение с разделението ни. Дирихме средства и начини да си помогнем, като най-после дохождахме до заключението да не признаваме разделението като участваме в заседанията и ние представителите от другите две области, или пък ако това не може, да не се отваря събранието. Но при всичките ни домогвания и демонстрации пред представителите на Великите сили, особено като им посочвахме решението ни да се противопоставим с оръжие на турския гарнизон, убедихме се, че нищо не ще можем да направим и да изменим решението на Берлинския договор. Пред това положение и като се каза, че ако ние си не направим Конституцията, щели да я изработат силите и тя могло да  не бъде подходяща за нас, отстъпихме…
Нашата работа се свърши, но преди да си тръгнем останахме да видим
Учредителното събрание, което се отвори на 10 февруари 1879 г., само от представителите на Княжеството.
То пристъпи да разгледа проекто – устава за Конституция, представен му от императорския комисар Княз Дондуков-Корсаков.Събранието си избра бюро: за председател- бившия екзарх Антим, подпредседатели, между които беше Петко Каравелов и неколко души секретари, между които и д-р Стоилов. Този последния, прочете проекто-устава и предложи да се избере една 15 членна комисия, която да даде своето мнение за главните мисли, находящи се в основата на проекто-устава, да ги извади наяве и да ги осветли с науката и с опита от живота. Комисията бе избрана от най-учените ни и умни хора тогава, членове на събранието, а именно: от Д-р Стоилов, П. Каравелов, Марко Балабанов, Тодор Икономов, Митрополит Климент, Илия Цанов, Гр. Начевич, Дим. Греков, Митрополит Симеон, Др.Цанков, Хр. Стоянов, Андрея Стоянов, Даскалов, Д-р Вълкович и Д-р Помянов… Комисията формира в началото теоритическите начала върху които поставя своите предпоставки.Тия начала съответстуват на Декларацията за человеческите права, проглашени от Французката революция и беха систематизирани съобразно немската философия по държавно право.Те беха четири, именно:
началото на свободата, началото на равенството пред закона, началото на самоопределението за участие на народа в законодателната власт и началото на обезпечението (неприкосновеността на лицето, жилището и собствеността).
…Комисията се убеди, че е неизбежно нужно щото в нашата Конституция да вее един дух на разумен консерватизъм и нашето правителство да бъде силно и крепко. Нашата Конституция и нашето управление трябва да имат за цел да възпитат народа ни в почитанието на закона и да го приготвят щото в кратко време да може достойно да се ползва от тая свобода към която се стремят просветените народи. Комисията счита първите години на нашия политически живот за твърде опасни, защото неприготвения преход от близкото деморализирающо робство в един самостоятелен живот възможно е да развие у нас елементи противни на всеки порядък и неистинската свобода. Ето защо считаме за потребно засега да имаме
една конституция, която да гарантира правата на народа, да полага здрава основа на едно свободолюбиво развитие и в същото време да дава пълна сила на правителството в кръга на неговата компетентност.
…Подир докладчика, качи се на трибуната Каравелов и почна да говори пред едно всеобщо напрегнато внимание. Той се нахвърли върху докладчика с една остра саркастична реч, доста кратка и със следующето съдържание: …“Що виждаме ние в тоя рапорт, който ни представи комисията? Наместо принципи, некои си четири начала, подсладени от консервативен ветер. Наместо тезиси – гвачка. Наместо мотиви…За мотивите нема да говора, само мога да кажа думите на Данте: „а на тия погледни и върви си“. С една дума , в тоя рапорт нема ни политика, ни логика, ни граматика. Затова предлагам…да пристъпим да гледаме глава по глава устава, който ни е предложен от централното правителство…
...Подложено на гласуване, събранието одобрило Каравеловото предложение и доклада на комисията паднал.
    …Събранието продължи и изработи Конституцията, избра се Княза, конституираха се всички власти…
    Подир заседанието на събранието на 21-ви март ние, представителите от Румелия и Македония, като видехме как тръгнаха работите в Княжеството за изработване на Конституцията, немахме вече работа, заминахме си …. “


Февруари, 2014г.                Пенка Николова-гл.уредник
                                          Регионален исторически музей-Пазарджик

Снимка – Иван С. Войводов (1851-1930, Пазарджик) (Собственост но Регионален исторически музей-Пазарджик)
  Европейски възпитаник, един от основателите на музея в Пазарджик. Със значим принос за културно-просветното възраждане на родния град. Активен участник в обществения и политическия живот на града след Освобождението, 1878 г. Участник в уреждането на новата власт, в подготовката на бъдещата Конституция, в движението за Съединение на разпокъсаното отечество. Участник в учредителния конгрес на БЗНС. Градски съветник. Родоначалник на достойна фамилия и щедър дарител.



Новина от ПА МЕДИЯ Пазарджик
( http://www.old.pa-media.net/news.php?extend.6334 )


Време за изпълнение: 0.0438 сек., 0.0085 от тях за заявки.