Зала „Цветан Радулов“ на Художествена галерия „Станислав Доспевски“ събра приятели и (по)читатели на Мариана Бойрикова за представяне на първата й книга „Липсваща стая“. (Бележка на редакцията: Скобите ги сложихе само защото тя е толкова скромен и фин човек, че думата „почитатели“ ще я притесни).

Ако един автор събира толкова хора за първата си книга, трябва наистина да се замисли за следваща. С други думи ѝ го каза и редакторът ѝ, който снощи представи книгата - д-р Александър Попов.

Мариана Бойрикова отгатна без грешка въпросите към нея: защо „Липсваща стая“ и защо все пак издаде книга, след като беше решила да не го прави. Творците обаче са емоционални хора, заричат се лесно, но промяната на решенията винаги има своето обяснение.

В основата на тази книга стои един имейл от д-р Попов до Мариана Бойрикова, в който той пише: „Когато решиш да издадеш книга, искам да бъда твой редактор“.

„Не „ако“, а „когато“. Тази негова сигурност ме накара да се замисля. Той всъщност се оказа прав. Втората причина да издам книгата сте всички вие, които ми казвахте „пиши“. Искам да спомена и хора, които не познавам изобщо и които ме срещаха на улицата, поздравяваха ме, споменаваха, че са принтирали текстовете си“, сподели авторката на „Липсваща стая“.

А поводът за заглавието е монографичното есе „Собствена стая“ на Вирджиния Улф със знаменитата сентенция „една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“. За Мариана Бойрикова това е липсваща стая, но както тя сподели, не съжалява за избора си да подреди живота си по този начин.

Другото нейно признание е, че мемоарна част, която носи заглавието „Липсваща стая“, е едно дълго сбогуване с баща ѝ – почти 20-годишно. „Радвам се, че може би днес това приключи“, каза в края на представянето на първата си книга Мариана Бойрикова.