Годишната изложба на дружеството на пазарджишките художници е един от най-престижните форуми за всички нейни членове. 
Самата изложбата е изключително разнородна по отношение на видовете изкуства, изящно и приложно, в стилово и жанрово отношение тъй кат обединяваща парадигма е членството в дружеството, а водещ критерий за подбора на работи е да са сравнително нови или непоказвани до сега на пазарджишката публика.

С радост ще отбележа по-осезаемото присъствие на скулптурата, керамиката, дърворезбата и пластиката  в това издание.„ Запомнени цветове” на Марин Кузев е керамична композиция от две части в розова и бяла глазура. Като изключим парковата и мемориална скулптура в последните години, както и рисунките, с които се представя на общите изложби, пластиката е изненада тази година.
Друга приятна изненада е дърворезбената творба на Спас Киричев. Много напомняща умалена реплика на монументалните работи на французина Сезар Балдачини, с неговите: 6 метров  „ Палец”  от 1988г. за олимпийските игри в Сеул и 7 тонният „ Юмрук” от 1970г. 
Сред живописта най-силни работи, като внушение, емоция и формоизграждане, бих отличила неоекспресионистичната работа на Борис Резов „ На чай”, Петър Бажлеков „ Без име”, малко форматната работа, но не и като внушение „Тракийско поле” на Теодора Георгиева. Изненада ни тази вечер и Методи Пешунов с две интересни нетипични за него, посмодернистки творби „ Портрет на колекционера О.Б.”  и „Портрет на Георги Павлов-Павлето”.
С творби се включиха и Стефан Лютаков с лаконичната си работа „ Ритуал”, Леон Бабачев с „Музика” – кинетична скулптура и живопис, Марин Маринов с две живописни творби, Петя Стойнова с пейзажи, Евгения Панчова с художествена фотография и скулптурен фрагмент,  Стоимен Стоименов с уникалните си сякаш велурени, мистично - библейски  сюжети. Маргарита Киричева, Димитър Маламски с неговите неподражаеми кошоровидно изработени скулптурни дърворези, Стоян Димитров, Константин Анастасов, и много други, списъкът е дълъг.
Съвсем различни в областта на иконопиството, таблата на Димитър Пеев и Атанас Шикеров остават някак си в страни от общия светски характер на дружествените изложби и това като че ли е съвсем естествено, а  Димитър Пеев е един от много добрите наши иконописци не само в региона, но и въобще.
Бих обърнала внимание на ръководството на дружеството, да бъде по-отворено към младите художници в града, които тепърва навлизат в артистичните художествени среди, в този смисъл поканата за втори път към мен да открия изложба на дружеството като сравнително млад изкуствовед е крачка в тази посока. Присъствието на Михаил Маламски с неговата експресивна дърворезбена глава „ След битката” е надежда, имената на млади автори членове на дружеството да се срещат все по-често на този род събития.


Ани Стойкова - изкуствовед