Преди броени дни Комисията за достъп до документите на бившата Държавна сигурност разкри трима зам. училищни директори в Пазарджик с принадлежност към ДС. Сред посочените имена беше и това на г-жа Маргарита Грозданова, заместник-директор на Средно общообразователно училище "Георги Брегов" – Пазарджик, вербувана от о. р. Христо Панчев на 10.10.1986 г., също като съдържател на явочна квартира с псевдоним Малина. За нея Комисията разполага с данни в наличните документи, удостоверяващи принадлежност към органите по чл. 1 и след 10.11.1989 г. Това е официалната информация от Комисията по досиетата.
Маргарита Грозданова ни изпрати писмо със своята реакция на писмото, което тя е получила от Комисията за досиетата. Озаглавила го е „Изненадана от „Истината““. Публикуваме цялото писмо с пълното убеждение, че зад всяко картонче на ДС стои преди всичко човек:

     На 25.11.2013 г. получих известие за пощенска пратка. Писмото бе от Комисията за досиетата, от което е видно, че съм сътрудник на ДС, с  вербовчик  о.р. Христо Панчев.
Сестра ми беше с  мене, четем, поседнахме /за да не падна / във фоайето на пощата.
 Говорехме тихо,шушукахме си нервно. Смяхме се/като пред криза/.
 Иска ми се точно да пресъздам състоянието си. Не мога. Но не е смешно. Правото на всеки е –да си помисли, каже, прецени, каквото намери за добре.
Срещнах се веднага с бившия о.р. Панчев  в настоящата му нотариална кантора. Разговорът беше кратък . Той вече беше прочел „новината” в медиите.
Имаше извинение от негова страна и готовност за помощ…  и готовност за помощ?  Интересно за каква помощ…. Каза, че аз нямам никаква представа, че съм сътрудник на ДС /доносник , както е прието в обществото/. Че аз не съм знаела, но  имам К А Р Т О Н, направен от него…
 Какво е това КАРТОН - нямам никаква представа . Нещо, което никога не съм виждала, подписвала или някой по някакъв повод да  ми е казвал за съществуването му.
Започнаха да ми звънят приятели, дай Боже, всекиму такава ценност . Започнах да чета закона. Питам се ,отговор нямам …  Не съм получавала пари, не съм подписвала декларации, не съм нарушавала закона. По никакъв повод и на никаква цена не съм вредяла на хората.
Доноси, клевети не съм писала, нито изричала.
Обръщайки се назад имам памет за почтеност и полезност. Никой не може да ми отнеме това, даже О.Р.на ДС. Разбира се, че не съм светица. Но доносник никога.
Тези о.р. на ДС- „стожери на държавата и сигурността” някога всемогъщи, сега нахлуват в човешките ни съдби и души като сенки, като чума, като торнадо, които унищожават всичко. С каква съвест и как гледат хората в очите?  Имат ли представа?
Коя е Истината , къде е тя? В думите, в позицията , в изминалия ми път, в честната ми дума? Или истината е в „документите”, сътворени от хора за хората. В тях се съдържат „доказателства” за вина или невинност. За какво? За доброто на България?...
Не се оправдавам, не се извинявам. Написах го за себе си и за такива като мене - изненадани от „Истината” за себе.


С уважение – Маргарита Грозданова