Уважаеми жители на село Алеко Константиново, които уважихте с гласа си старанието, 

поетата отговорност и социалния ми ангажимент да застана пред вас с открити намерения и да имам увереност да се явя на избори 2011, Благодаря ви за доверието! С последното си открито писмо искам отговорно да подкрепя колегите си в Сливен, Ямбол, Казанлък и в други градове на страната, които открито заговориха за купени гласове, машинации, черпявки ... и благодаря на другите – на онези, които се продадоха. Аз загубих и се гордея с това, защото не се поддадох на натиска на хора, които идваха да искат да платя издаването на личните им карти, лекарствата уж на децата им, договорката с конкурентите. Загубих и знам, че докато село Алеко Константиново не спре да „спи”, да диша смрадливия въздух на „Баира” и да гледа дупки колкото кратер на вулкан по улиците си, няма да има бъдеще за децата ни тук. Преди изборите аз и екипът ми изработихме програма за управление, насочена най-вече за интегрирането на малцинствата и социалния ангажимент към децата и възрастните жители на селото. Виждам, че не сте узрели за правене на избори по цивилизован начин. Гордея се с думите на сина ми Никола, който преди вота ми каза: „Важното е един път да се кандидатираш, но всичко да е направено професионално”. Относно резултатите от изборите в страната доказахме, че ГЕРБ няма алтернатива, въпреки всичко. За Алеко се знае, че вотът е силно етнически, а сред българите е типично нежеланието да гласуват. На всички избори едни и същи 700 – 720 гласа решават кой да бъде кмет. А знаете ли колко са с право на глас – 2260. Аз не станах кмет, но имам право да питам – 400 са представителите на мацинството, а къде са останалите 1800. Голям процент от нас търсят препитание в чужбина, защото нищо не ги задържа в селото – нито инфраструктурата, нито транспорта, нито околната среда, нито...Аз оставих дома си преди 9 години и го намирам непроменен. В застой. В черупката на старите нрави. Радвам се, че не спечелих тези избори. Защото съм отговорен и не мога да ви лъжа с кебапчета, паржоли или пари. Дано другите продължават да ви „помагат” по този начин. Защото го заслужавате. Гордея се, че на концерта, който  аз организирах, бяха зрелите, не малцинствените групи, интелигентните, тези, които имат съзнание към промяна. А на опонентите си пожелавам успех и на следващите избори. И те го заслужават. Все пак конкуренцията  е типична черта на демократичната политическа система – ако господата разбират какво искам да кажа. Тъй като не чух от устата на никого да ви предложи политическа програма за управление, от която да знаете къде ще харчи парите ви. Като жител на това село и аз се гордея с вас, господин Методиев. А и с това, че спечелихте изборите – все пак щеше да е обидно за мен да дрема в нещо като кметство, което се помещава в нещо като фургон...Камо ли пък осем години.