Движещите се пешеходци по цветния тротоар на една от най-красивите улици в Пазарджик едва ли предполагат какво е съдържанието под повърхността на огромната локва малко преди моста за още по-красивия Парк остров "Свобода". 

Може би в горещите часове на деня аристократичното име на булеварда  и обонянието  провокират асоциациите  у някои, за онова място, което посещават сами и царя, и овчаря.
А иначе завиряването на фекалния микроязовир върху прясно асфалтираното пътно платно продължава с постоянен дебит. И без да е необходима муха, ако човек тръгне по следата, ще стигне до .... източника. Да, де, но ако поне една нощ е бил обгазяван на площад "Таксим" и рецепторите му са позачезнали. В противен случай рискува да разнообрази паркинга в междублоковото пространство със стомашното си съдържание от там, от където го е приел.
Все пак, защипвайки носа си с два пръста, всеки може да стигне до извора, а истината е, че от дупка в основите на кокетно блокче, почти в центъра на Пазарджик, изтича цялото съдържание от канализационните тръби на цял един вход. И си се стича: по паркинга, по уличката за новопостроената арменска църква, та, чак до язовира на булеварда.
Живеещите в съседните входове се оплакват, че въпреки предприетите военновременни мерки, през плътно затворените прозорци се просмуква ухание и в мрака, и на светло. Писали са до къде ли не. Но резултатът е точно такъв, колкото и неизвестността получили ли са запорожките казаци на Репин отговор на писмото си до султана.
От Общината все пак са им отговорили, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Частната собственост е неприкосновена и самите собственици на т.нар. етажна собственост дружно трябва да пренасочат фекалните води към канализацията, а не към паркинга.
То протесиращите през зимата има-няма седмица заедно, не останаха дружни, та, живеещите години в един вход ли, коментират с разбиращо несъгласие народопсихологията ни потърпевшите. И се надяват от РЗИ да предприемат някакви мерки пред опасността от плъзваща зараза.