На 24 юни (понеделник) от 9:30 ч. в Етнографската  експозиция на Регионален исторически  музей – Пазарджик ще се проведе  възстановка на традиционния народен празник Еньовден и обредите свързани с него, съобщиха от музея.

Християнската православна църква посвещава 24 юни на Рождението на св. Йоан Кръстител. Народът ни нарича този ден Еньовден, Яньовден, Летен Ивановден. Този ден, като важен природен и стопански предел, е един от най-богатите в своята обредност празник от пролетно-летния календарен цикъл и бележи лятното слънцестоене.

Според народните вярвания на този ден слънцето „играе” като изгрява, а св.Еньо облича зимния си кожух и отива за сняг.

На този ден всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае наполовина, това предвещава болест. В нощта срещу празника различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, през нощта, преди изгрев или рано сутрин, билкари и жени излизат и берат билки, които използват за лек през цялата година. В много краища на страната със събраните сутринта билки жените свиват еньовски венец, през който всеки се промушва за здраве.

Освен билкарите, през тази нощ билки берат и момите. Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки - божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка.

През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. Млади и стари се търкалят в росната трева за здраве, къпят се в потоците и реките.

Характерен за този празник е обичаят „Еньова буля”. Всички моми се събират в една къща, където обличат като булка малко момиче (4-5 годишна), забулват го с червено було, а на главата му поставят венче от еньовче. Вземат момичето на рамене и така с него обикалят селото, пеейки обредни песни.

С деня на лятното слънцестоене, както  и с други големи празници на цикличните преходи, е свързан стремежа на хората да узнаят своята съдба, да й повлияят. Най-ярък израз на този стремеж са гаданията на момите  за женитба и здраве. Още в нощта преди Еньовден девойките наливат „мълчана вода” в менче, в което пускат своите китки и пръстени. Котлето, покрито с червена престилка, престоява една нощ под звездите обикновено под червен трендафил. На Еньовден, Еньовата буля (малкото момиче, облечено като булка) изважда една по една китките, а момите припяват за всяка една. Вярва се, че каквото е наречено на китката това ще споходи притежателката й през годината.

Разпространено е вярването, че в нощта срещу Еньовден, там където е заровено злато, свети син пламък.

На 24 юни имен ден празнуват Еньо, Йоана, Йоан, Яна, Янко, Янита и Биляна (кръстена на билките). Своят професионален празник отбелязват фармацевтите.