Труден въпрос с лесен отговор.
Вие обичате ли младостта си? Бяхте ли щастливи тогава ? Бяхте ли обичан ?

Философия на носталгичната зависимост, регионален патриотизъм, самочувствие за принадлежност. Дълг дори.
 „ Ей, новобранка,” – казваше ми в казармата един стар войник – пазарджиклия, „ нас тракийците никой не мож ни бъхтя !”. Прав беше.  Баба ми казваше – „ Ба, не са прави еркек, онеа от пичмале,  ша ти строшат главата”. Баба Кана беше най-обичаният и уважаван човек в махалата, съветник на несретници,  „оплескани  булки” и нечиста съвест, морален стожер над всички прегрешения. Мнението и беше повече от закон.
Дядо ми Иван беше скептик, вярваше само на внуците си. Кръгъл сирак от войните, изхранил семейство,  направил две работещи мелници, искал да стане търговец – „ Като евреите, ма Кано !” . Крил партизанското оръжие,  давал им брашно,  дал и мелничните ремъци за цървули. Победилите партизани го нарекли „кулак”. Всичко му взели, дали му право да кове щайги в ТКЗС-то. От ОФ-то го помолили за един лев, за мира. „ За мира съм” – казал той -  „ и американците да дойдат, пак няма да се бия ...”
 За баща си друг път ще ви разкажа. Знаете го. Родния си град  отбеляза с гордост в Рим, Вашингтон, Женева, Амстердам,Америка, и целия свят. В Сингапур дори. За него, обаче, има  едно място  в една държава.  Пожела рода си, земята, кръвта и достойнството да каже на всички – това е моето семе, това съм и аз. „ Там е нашият род, сине, другаде сме чужденци”.
Бледно е моето присъствие пред баща с неповторимо име. Работя и  мечтая за този трудно  достижим успех  и признание.
В душата ми остана завет за любов, споделена любов,  любов с отчаяние,  самота, самочувствие и тщестлавие.
Помните ли нашето детство? Помните ли небето на  нашите еркени, пухкавия прах в босите крака? Първата любов или щастието  да проходите „главната” със семки в уста ? Богатството измервахме в ашици, щастието и завистта в цигански баници.
Виол чорба от Марица опитвали ли сте ? Ластик правехте ли, пърлени врабчета яли ли сте ? Скачахте ли с шорти в канала ?  Събуждаше ли ви съседският петел ? Хранехте ли прасето с лимоните на баба ? Влюбвахте ли се в съседското момиче, онази с черната дълга коса ? Качихте ли любимата на рамката на чичовото колело ? Помните ли песента на гугутките на Острова, маймуната в клетката ? Първия телевизор пред ОФ клуба до нас ? Помните ли свещите в „Богородица” за нашите незнайни роднини ?
Помня. Знам от къде съм. От бесите принц, тракийски цар, на Еликуда хайдутин, наследник. Малоконарски  земеделец отраснал със сланина и бабек, столичанин в навуща, германец в чалтика. Селянин, българин, гражданин.
Професор в гумени цървули.

Това съм аз.
Проф. Велислав Минеков