Изборите  са явно най правия път към демократичното общество за където сме тръгнали...Е, тръгнали, ама някои куцук- коцук, а дуги заднешком, трети стремглаво и напористо като за шведска маса...Макар  от скоро да съм по тез пазарджишки ширини /има-няма 30 години/ на бая избори съм бил свидетел или по-точно – дегустатор....Ама сегашните...!       Из  града – уж спокойно, ама  - оказва се измамно.... Кипи, кипи...      Гледам плакатите, а и билбордовете.... Брей какви конфигурации се пръкнаха, завъртяха и сглобиха.... На предишните избори на плакатите едни хора, а на тези – същите ама в друга разцветка и компания.....И всички драпат за бялата сграда в центъра. Ама драпат е слаба дума – Напират, воюват с хъс и ищах. Да ни оправят дереджето ли?...      Някои опитват семпло, измамно срамежливо. Други – нахално. Трети чак  грубо. Мнозина прилагат принципа „На  война – като на война”. Дето възклицава проф. Вучков: Гледам и не вярвам на ушите си! От крясъците „Напред”, „Ние”,”По-по-Ваш” чак страшно ми става...      Сещам се за един стар виц за Петка и Чапаев:....На бойното поле, срещу белогвардейците.....Аха, аха да свирне тръбата за атака, а Петка се шмугнал в храстите по голяма нужда....      След  битката Чапаев го строява „на  килимчето” и пита укорно- Кое? Как? Защо? Упреква го в страхливо бягство. А Петка държи на тезата си, че хукнал да ака. Та такъв, напрегнат по физиологическа причина , да влиза в битка – не върви.      Чапаев  не вярва и тръгват из горичката  да търсят акуто..... Търсят, търсят, ама  неуспешно... Петка го вика пред една купчинка. Чапаев гледа, мирише, опитва, па отсича: Петка, не прилича на твое. Не, това е от диво животно....!      А Петка :  Ех, Чапай, Чапай... Война бе, война!....- Люди озверились!

• * *

     Пътят за бялата сграда неминуемо минава през урните, а преди това – под прожекторите. Светлината им очертава образи, но и техните сенки.... Привлича покрай другото какви ли не и мушици...       Художник  съм и не мога  да не забележа интересните  и неочаквани образи, осветени предизборно, па и лепнати на хартиен носител. Плашат ме страстите и напъните на мнозина за обществено внимание и фокус...      Повод да изказвам мнение по въпроса е  приближаващото събитие при художниците  – 55 години организиран художествен  живот в Пазарджик. Годишнина, която  има значение за общественноста, а за колегите от града и региона, за ветераните е от значима величина... Марин Маринов подготвя книга за това явление... Признание, интервюта, публика, награди.....      Да, ама – НЕ!      Понеже  пустите избори са баш втоя месец, а не през декември.... На някои електоралното внимание, светлината им е необходима сега...Сега, тук и веднага!....      Та  с приомите на крадливата сврака една кандидатка за общинска съветничка решила да яхне таз художническа и обществена значимост с окръжен мащаб, да я обязди в своя полза... Да пренапише историята на художниците в града ни както й уйдисва....      В града ни по ред причини има  две формирования на художниците  – Дружество на Пазарджишките  Художници и Представителство на СБХ в Пазарджик.      Първото е юридическо лице от 1991 г, сега регистрирано в обществена полза, а второто е група от членове на СБХ от 1994 г.. Самото СБХ в София е с регистрация в частна полза.      Та  „нашата” Маргарита иска тази група/представителство на СБХ в Пазарджик – макар юридически неопределено, което  отскоро председстелства да обяви на предстоящата изложба че е правоприемник на голямото, на значимото 55 годишно съществуване на знайните и по-малко известни тукашни художници.... И то не с цел да каже кой, как и кога, и какъв е бил, а тя, ТЯ самата да обяви годишнината, придърпвайки я в своя полза. Да я обяви пред камери и прожектори с тържественноста на предизборна констатация, страст и приповдигнат блясък в очите....      Кому  е нужно това изпреварване на събитията, обсебване и изкривяване на историята на толкова хора, изложби и картини? Кой ще спечели от таз фантасмагория? Истината ли, Художниците ли?... Или предизборната фойерверкност на една персона и семейния й кръг?!      Абе, Маргарита, абе, Киричева... Седни си на дупето и не се опитвай да объркваш дневния ред на колегиума!      Има история, има ред и порядък  на значимостите... Честването на 55-те години организиран художествен живот в Пазарджик е през декември, на годишната изложба на художниците. Това е планирано, обявено и подготвено честване с и за хората, които заслужават това внимание, почести и чисто отношение...Традициите и изминатия труден път трябва да се спазват и уважават.      С крясъци, нахалство и дебелоочие не се става значим!....      Целият  планиран маргаритин, изпреварващ събитията фарс на предстоящата изложба на Представителството на СБХ в Пазарджик най-малкото ще е срамен акт.      Внимавайте  хора! Тежко му на бъдещия Общински съвет с такива безочливи манипулатори.... 
     11 октомври 2011                                        Славчо Славчев - художник