„За честта на цялата офицерска корпорация, обявявам Ви дуел” – така започва писмото на един млад офицер – подпоручик от Софийския гарнизон Александър Мусевич до редактора на в. „Балканско ехо”, написано на 31 март 1908 г. Тогава авторът на писмото е само на 25 години.

Александър Мусевич е роден в София през 1883 г. и е син на пазарджишкия деец на националноосвободителното движение Петър Мусевич. Завършва военното си обучение в Москва и се връща на офицерска служба в България. Обявеният дуел е по повод „...оскърбителните обидни думи, отпечатани на страниците на вестника към офицерите и цялата офицерска корпорация” в два поредни броя. Редакторът на в-к „Балканско ехо”, Ангел Киселов, въпреки че не е автор на посочените публикации, приема двубоя. Определено е мястото на дуела, назначени са секунданти. На г-н А. Киселов секунданти са д-р Т. Янков и проф. Г. Данаилов, а на г-н Александър Мусевич – майор Бананов и ротмистър Анастасов, лекар е санитарният капитан д-р Юруков.
Дуелът започва на 6 април 1908 г., в 7 часа сутринта, в околностите на София – Слатинският редут, зад Военното училище. Как изглеждат според надлежно воденият протокол дуелантите и самият двубой:
„Г-н подпоручик Мусевич е един млад и твърде симпатичен офицер, рус, с розово, добродушно лице. Той е напълно спокоен със своята усмивка, която разведрява младежкото му лице.
Г-н Ангел Киселов е тъй също спокоен, с бяла роза в петлицата на горната дреха.
Когато противниците отказаха да се помирят без двубой, бидоха помолени да се съблекат-да бъдат бюстовете им само в една риза. След това им се предадоха сабите и поставиха на местата, определени им чрез жребии. Разстоянието между върховете на сабите им беше, съгласно правилника, един метър.”
Проведени са четири срещи, като в последната от тях Ал. Мусевич нанася рана на А. Киселов, която по решение на секундантите е достатъчна, а търсеното удовлетворение - постигнато. След това секундантите поздравяват г-н Мусевич и предлагат на дуелиращите се да се помирят. И двамата млади господа с приятелска усмивка си стисват ръцете, при общите поздравления на секундантите и лекаря. В знак на приятелство А. Киселов поднася цветето от петлицата на палтото си на г-н Мусевич.
Дуелът завършва в 8 1/2 часа и само няколко часа след това в цяла София се говори за свършения дуел, с различни тълкувания.
Протоколът от проведения двубой завършва с похвала: „Приятно ни е в случая да похвалим нашия приятел, г. подпор. Александър Мусевич, който тъй коректно изпълни своята мисия докрай и по този начин възбужда в нас накърнените временно – до дуела- симпатии, които сме хранили към него и неговите колеги.”

...И такива българи е имало, преди повече от век!


                    Пенка Николова – гл. уредник
                    Регионален исторически музей – Пазарджик