Във фоайето на Община Пазарджик на 5 ноември ще бъде официално открита  изложба,посветена на 100-годишнината от началото на Балканската война 1912-1913 г. Тя е реализирана от Регионален исторически музей – Пазарджик и Художествена галерия „Ст. Доспевски” – Пазарджик, с финансовото съдействие на Община Пазарджик. 

В изложбата са експонирани оригинални снимки и документи, знамена, ордени, медали и оръжие, съхранявани във фонда на музея. Интерес представляват някои уникални експонати, като: оригинално знаме на дружина от Македоно-одринското опълчение, последното бойно знаме на военното поделение в Пазарджик – наследник на 27 пехотен Чепински полк, пушки, карабини и саби на български войници и офицери, трофейно турско оръжие,  грамоти и свидетелства за награждаване с бойни отличия, ръкописни бележки на полковия лекар от Пазарджик – д-р Матакиев, както и оригинали на снимките, направени по време на войната от пазарджишкия фотограф Тачев. Публиката може да види и графика на художника Георги Герасимов, също и епичната творба на Анастас Дудулов – „Поход”.
    Оригиналните предмети, експонирани във витрините на изложбата, са собственост на участниците в Балканските войни от Пазарджишкия край, оцелели през десетилетията и достигнали до нас благодарение на щедрите дарения на техните наследници.
От РИМ - Пазарджик припомнят и историческите факти:
"Руско-турската война от 1878 г. завършва с подписването на Сан-Стефанския мирен договор, чиито клаузи възраждат надеждите на българския народ за справедливо уреждане на балканския въпрос. Месеци по-късно, на 13 юли 1878 г., Берлинският конгрес на Великите сили взема решение за разпокъсване на новоосвободените български земи, като извън Княжество България остават: васалната на турския султан Източна Румелия; Северна Добруджа – под румънска власт; западните покрайнини – под сръбска власт; Македония, Тракия и Одринско – под турска власт.
    След 1878 г. борбите за национално обединение се разгарят с нова сила. Те преминават през Съединението и Сръбско-българската война от 1885 г, Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., четническото движение в Македония и Одринска Тракия.
    През пролетта на 1912 г., на основата на двустранни договори, военни конвенции и съглашения на България със Сърбия, Гърция и Черна гора, се създава Балкански съюз за война срещу Османската империя.
    На 17 септември България обявява обща мобилизация, последвана от съюзниците й. На 5 октомври 1912 г. главнокомандващият българските войски, цар Фердинанд подписва Манифест за началото на войната, с който Балканският съюз обявява война на Османската империя. Този акт разпалва патриотичния подем в цялата страна. Искреното желание да се помогне на над 2 милиона българи в Македония и Одринска Тракия събира под българските бойни знамена над 600 000 души редовна войска и доброволци и над 15 000 в Македоно-одринското опълчение. В същото време Сърбия мобилизира 190 000, Гърция – 120 000, Черна гора – 30 000 бойци.
    Българското командване разделя бойните сили в 4 основни армии. С невероятен ентусиазъм и ожесточени боеве те постигат истински военни подвизи, останали завинаги в световната военна история. Първият триумф за българската армия е превземането на Лозенград, следват победите при Люлебургаз, Бунархисар и обсадата на  наречената "непревземаема" Одринска крепост. Превземането на Одрин налага временно примирие, което турците използват за десант на Галиполския полуостров, геройски отблъснат от българските военни части, съсредоточени там. Част от позициите се охраняват от воините на 27 пехотен Чепински полк. Подписването на Лондонския мирен договор слага край на Първата балканска война."