Вече 11 месеца в 6 училища в Пазарджик, Панагюрище, в пазарджишките села Юнаците и. Синитево и във велинградското село Драгиново се реализира проект „Аз мога-дай ми шанс“, финансиран по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Водеща организация по проекта е Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца ФИЦЕ-България. Проектът подкрепя процеса на интеграция на деца със специални образователни потребности от посочените училища, чрез прилагане на специализирана учебна програма по математика, обучения и супервизия на учители за работа по програмата, изграждане на мрежа от родители на деца със специфични образователни потребности за обмен на опит и информация, както и реалзиране на информационна кампания на местно ниво.

До момента са обучени 43 начални учители за прилагане  на математически програми Ремелка  и тя вече се прилага в работата  с 22 деца в училищата  „20-ти април”, Панагюрище,  ОУ „Любен Каравелов”, Пазарджик,  ОУ „Христо  Ботев”, Пазарджик, ОУ „Христо Ботев”, с. Юнаците, ОУ „Васил Априлов”, с. Синитево, СОУ „Методий Драгинов”, с. Драгиново.
Функционира и група от родители, които обменят информация и опит за справяне с проблемите и насърчаване на детето.
 „За мен срещите с родители  са много важни. Благодарение  на тези срещи имам възможност  да получа отговори на въпроси,  касаещи детето ми, от специалисти,  от родители, които са се сблъскали  с подобни ситуации. Имам възможност  да споделя своя опит", разказа Анна Дренчева, майка на дете със СОП.
Сред един от новите членове на групата е и Нели Манчева, старши начален учител:
 „За пръв път имам в класа си дете със СОП. За мен това е голямо предизвикателство, което приех със свито сърце. Питах се как и дали ще се справя; какви ще бъдат очакванията на родителите към мен. Когато разбрах за организирането на групи за подкрепа към проекта „Аз мога – дай ми шанс”, в които участници са родители на деца със СОП, аз реших да се присъединя. Досега съм присъствала на две от тях. Включих се, защото исках да опозная отблизо тези хора, да разбера какво ги вълнува, от какво се притесняват, какво мислят и чувстват. Приветствам тази идея, защото чрез срещите в групата родителите на деца със СОП виждат, че не са единствени в света със своя проблем. Срещайки се със „себеподобни”, те се зареждат с вяра и оптимизъм. Всеки споделя как се справя с трудностите в ежедневието на своето дете вкъщи, в училище или ДГ, на детската площадка....Разменят се идеи и опит... Чудесно е, че и двете срещи бяха заредени с позитивизъм, за който допринесоха водещите на групата“.