Художникът Боян Янев ще представи своите произведения в пазарджишката галерия "Ровър". 

Откриването на експозицията ще е  на 28.09.2012г., петък, от 19.00ч. 
 Боян Янев е роден на 18.04.1963 г. във Варна. Завършил е  Художествената академия в  София, специалност “Илюстрация” при проф. Румен Скорчев.
 Има множество самостоятелни изложби в страната и чужбина.
 Автор е на графичния знак “България – туристическа страна”, на илюстрациите на над 20 книги на български и чужди творци, последната от които е „Черупката” на Вили Цанков.
Участник в множество пленери в България и чужбина.
През 2004 г. посвети изложбата в галерия „Стълбата” в София на хобито си „айкидо”г.



ПОСЛАНИЕ В МОЕТО ИЗКУСТВО?

Боян Янев


Не, не мисля, че аз се боя да кажа нещо на когото и да било. Някога. И защо да го правя?

По-скоро ще Ви се представя: Боян Янев, художник.

Откакто се помня преследвам една своя мярка, или представа за красивото. За мен рисуването представлява паралелен свят, в който от най-ранна възраст можех да се скрия от догматичното, скучното и безсмисленото. В желанието си да го направя по-осезаем и видим, винаги съм се стремил да го изобразя триизмерно, пространствено.

Великият Леонардо в своя трактат се произнася, че живописта не е по-малко пластична от скулптурата. Добавя също, че изобразителното изкуство е поезия, която се вижда.
Струва ми се, че тези думи обезсмислят до голяма степен неуспешните опити за обобщено определение на понятието живопис, присъстващо в писаното (преди и след него.

Илюстратор съм по призвание и образование. През 1991 г. завърших НХА при проф. Румен Скорчев. Той ме научи как да мисля, какво да рисувам и как въобще трябва да илюстрират история, роман, поезия или класика за деца и юноши. Може би завладян от работата, забравих да му кажа как като осмокласник в Художествената гимназия в Казанлък толкова много имитирах неговия стил, че понякога ме наричаха... Румен Скорчев.

От него ми е любовта към туша и перото.

Тази изобразителната техника е безкомпромисна като катана. Катаната е душата на самурая и боравенето от нея е свещенодействие, както и с перото по белия лист.

Бял лист ... Празнота. От нищото следва големия взрив. На шега ще кажа, че ние художници са богоподобни, защото създаваме във второ измерение (ширина и дължина) триизмерна история със своите височини, атмосфера, светлина и вода "галеон от времето на Наполеон" или "катедрала, появяваща се от Астрала".

Обикновено картината си има свой живот, своя биография, своя стойност, своя цена, за която казваме, че е нормално да расте с времето. Но може и да няма цена. Такава картина не би могла „да разбере” художника си. Та нима ние и нашият свят не сме нарисувани в шедьовъра на Бог?

Мисля, че животът е движение. А в картината - движението е живот. Живот – смърт,
черно - бяло като бялото ми кимоно и черната хакама. Другият ми Аз - Айкидо. Aй – хармония, ки – енергията, до – пътят към съвършенството.

Приключвам представянето си в животворната пулсация на центробежните сили на айкидо и центроустремените сили на рисуването.