Няколко часа преди да бъде включена уредбата на Тортата за празничното откриване на Световното първенство по авиомоделизъм, пазарджишкият квартал "Изток" екна в 40-градусовия неделен следобед.

При това от няколко места едновременно. Празнично. За тези, които празнуват. И не съвсем за останалите. Едва ли и за световните асове в авиомоделирането. Но ще им се наложи да изтърпят децибелите на източната култура, под чийто съпровод преминават и тренировки и състезания. Режещият звук на шперплатовите  дъски, едновременно и от три площадки, не е в състояние да заглуши протяжната сватбена мощ, идваща от близкия ресторант - досами новичкия полигон в източната част на Острова. 
Но прословутата българска толерантност не е, и е невъзможно, в град като Пазарджик да струи само и единствено от едно място.
Нищо неподозиращи световните асове, а няма и да разберат, че в името на световния интегритет, в източната част на световната столица на авиомоделизма е вървяла и друга, паралелна музикална изява.
За сметка на това, живеещите наоколо отдавна са разбрали. И здраво затворените прозорци на съседните блокове. Въпреки че продължават недоволно да ръмжат в такт с басите на уредбата - и срещу наредбата, и срещу нормативните децибели, и срещу звукоизмерващата апаратура, и срещу звукоизмерващите, ако въобще ги има.
Едва ли ще разбере и новият френският премиер, който ще решава ромския проблем на европейско ниво, продължавайки да руши ромски гета, като стария. Още по-малко вътрешният му министър, който се кани тези дни да идва в България и Румъния, обяснявайки с пръст: "Искам да разбера защо не са предприети силни интеграционни политики в тези страни, за да се интегрира това население".
А в махалата са готови да посрещат. И премиера, и министъра му, и кого ли не."Да идват, бе, бате! Музика има всеки ден. Все ще улучат",колективно канят настоящите и бъдещи сватбари с нескрито интеграционно уважение и самочувствието, че всеки там е Биг Бос.