“Кога от родната земя замина,
любящите мен пак ще да ме любят,
кат знаят що, кого във мене губят...”
        Иван Вазов

Век по-късно, неговите “песни ....  се четат”.  Защото свободата и искреността на Вазовото слово надживяха превратностите на времето, а неговият дух остана наш съвременник. Днес, 22 септември 2011 година, нека почетем отново паметта му - 90 години по-късно, но не по-малко развълнувани и искрени от нашите деди, узнали за смъртта на поета. През м. септември 1921 г. в Т. Пазарджик до училищата е изпратено Окръжно от Пловдивския окръжен училищен инспектор:

“Патриархът на българската литература, великият поет на българската земя Иван Вазов предаде богу дух...Със смъртта на Вазов България загуби от най-преданите свои синове, от най- силните крепители на нейния дух и културни домогвания. В лицето на Вазов България и интелигенцията изгуби най-яркия си представител, най-видния и най-могъщия си изразител...
Голяма е загубата, която постигна България и всички българи, където и да са те. Едва ли би имало българин, на когото сърцето да не се свие от болка, мъка, а душата да не плаче от скръб...
Но неговия дух, който храни и пои умовете и сърцата на българите в продължение на половин век, неговия дух ще витае над България, неговото игриво слово вечно ще бди и натъжава ония, които се чувстват българи и които носят българско сърце. ВЕЧНА МУ ПАМЯТ!!!
На 28 септември ще стане погребението на Великия поет. Тоя ден се определя за траурен. Чрез панихида утре и шествия ведно с другите културни учреждения, ще дадете израз на великата скръб на българския народ.
Пожелаваме Ви веднага по специален човек да съобщите с писма и на колегите си за сведение, там където няма телеграфни съобщения, за да се подготвят и вземат участие във всеобщия български траур.”

Малко са запазените документи, разказващи за траурния ден в Пазарджик. Общинският съвет в свое заседание от 26 септември 1921 г. решава:

“1. Да се изпрати съболезнователна телеграма до семейството на Вазов.
  2.Да се отпусне от общинската хазна 3000 лв. и се отнесат към Фонда за приютен дом за увековечаване паметта на поета”.

За чест на града ни, културно-просветните институции и граждански сдружения издават общ некролог със следния текст:

“Скръбно известие
Читалищата: “Виделина”, “Св. Константин” и “Успех”, ведно с всички културни дружества в града известяват на членовете си, че на 22 того скоропостижно премина в вечността народният ни любим поет
ИВАН ВАЗОВ
Погребението на великия покойник ще се извърши на 28 того в София.
Читалищата и дружествата, като съобщават тая скръбна вест на членовете си, поканват ги да вземат участие в траурното тържество, което ще се извърши в деня на погребението в града ни според публикуваната за тая цел от общинското управление програма.
26.IX. 1921 г.            От читалищата и дружествата
Т. Пазарджик”

На същата дата Т. Пазарджишкото класно учителско дружество издава свой некролог:

“Скръбна вест
Т. Пазарджишкото класно учителско дружество присъединява своята скръб към тази на целия ни народ по загубата на нашия велик писател на нашата родина, бащата на нашата нова поезия, учителя на нашите учители и писатели...
ИВАН ВАЗОВ
Поклон пред светите ти останки, певец на българската радост и теглила през стари и нови дни, близък, роден на душата родна?
26.IX. 1921 г.            От Дружеството
Т. Пазарджик”

Кратка хроника в летописната книга на II прогимназия “Стефан Захариев” – Пазарджик ни предава края на това скръбно събитие:

“Извърши се погребението на народния ни поет Иван Вазов в София. По този случай в Пазарджик се отслужи панихида в черквата “Св. Богородица”, в която взе участие всичката учаща се младеж и гражданството. Направи се импозантно шествие из града, начело с военната музика, а след обяд в читалище “Виделина” – траурно възпоминание.”

Позволих си да съставя този документален разказ с идеята да станем съпричастни с времето и неговия патриотичен дух – искрен, без назидание и фалшива патетика. Сигурна съм, че ще продължим традицията да носим в себе си големите имена и дати на нашата българска идентичност. И с молба - нека отдадем своята лична минута мълчание с посланието му към нас:

“Живота любих, но не го окрадох.
Българио, аз всичко тебе дадох:
Душа, сърце, любов, зари небесни,
От теб приети – възвърнах ти ги в песни”.

Мариана Керезова
Териториален архив - Пазарджик



Снимки:
-на учеиници от Смесена гимназия "Константин Величков" - Пазарджик по време на посещение в родната къща на Вазов в Сопот.1937 г.
-на Скръбно известие за смъртта на поета, издадено от читалища и културни дружества в Т. Пазарджик