Мундарлъкът хич не се връзва с обновения център на Пазарджик, но търпимостта е тази, която му помага. Как станахме толкова търпящи  вандалите и мърлячите?! Никой ли не видя как група младежи преобърнаха тежките нови бетонно-метални големи кошове за боклук и как изкъртиха капаците им, та работници от общината утрепаха сума часове да изправят изкривените метални свръзки, за да поставят капаците отново на местата им. Никой ли не вижда кой лепи по стени на учреждения, на училища, на чешмички?! Превърнали са оградите на учебните заведения в места за жалейки и последно сбогом! Ами чешмичката точно срещу общината?! Ако някой може да каже от какъв материал е изработена, шапка му свалям. А дарителят й надали ще си я познае, ако я види такава. По нея няма един квадратен 

сантиметър чист, слоевете лепило и хартия са няколко, а изливащата се от двете страни вода е направила дебел варовиков слой извън коритото.
Поставихме въпроса пред кмета Тодор Попов и той веднага разпореди чешмичката да бъде почистена, но не спести разочарованието си от част от нашите съграждани:
"Аз в началото имах доза ентусиазъм, че хората могат да се променят, но с времето ентусиазмът ми се изпари. Няма да стане работата. Такъв ни е табиетът, явно това е характерна пазарджишка черта. Ще трябва да чистим."
А защо да трябва? Защото част от нас са мундари, а на другите не им пука или предпочитат да си кротуват и да не си създават главоболия и да си връзват нерви. Общината ще изчисти, но до кога  ще остане чисто зависи от всички.